Всеки си знае каква е истината в живота му.
Само дето моят “чичак” е на моята възраст почти. Освен, ако моята възраст не се възприема от другите като “лелка”, то тогава той би бил
чичак. Моят чичак изкарва месечно толкова, колкото средностатистическия човек в България не може да вземе и за една година и банковата му сметка за скромните му години е толкова пълна, колкото вие никога няма да имате и след два живота.
Но всичко е много труд и най-вече ум. По-умен е дори от мен, а да призная такова нещо е трудно, хехе. И нищо не идва от мама и тати. Доскоро това по-скоро ме комплексираше, защото
когато разбрах за какви мащаби иде реч при него и се почувствах неравностойна. А аз винаги съм имала его и това ме ядеше.
Дори, ако някой ме попита дали искам да е обикновено момче с обикновени възможности ще кажа най-бързо изреченото да, но той си е такъв, какъвто е*и ме обожава, пази, мисли ако не повече от мамито ми, защото това е много силно, то поне, колкото нея. Ох, само ако знаехте колко далеч сте от истината :д и всъщност животът ми е много светъл, защото постигам всичко, каквото си наумя, семейството ми е добре, обича ме, дава ми всичко, което би зарадвало един човек - добри гени и
финанси, имам страхотна професия,
страхотно гадже, което е готово на всичко за мен. Осъзнавам, че съдбата е много благосклонна към мен и аз някак не съумявам да й се отблагодаря като съм щастлива. Мамка му шибана, не съм. Добре, сега използвайте думите ми срещу мен, но знаете ли, аз съм нещастна, но вие сте толкова пропити от омраза, че сти хиляди пъти по-нещастни.