Образът на Свети Кирил от пространното му житие

Пано ските легенди са сред първите оригинални произведения на Старобългарската литература.В тях има много достоверническа информация, тъй като присъстват много реални факти от обществено-политическия живот на Византия и славянските страни в края на IX и началото на X век.В тях старобългарският писател, най - вероятно Климент Охридски, си поставя за цел да възхвали и възвеличае непреходното дело на славянските просветлители, да овековечае идеалния образ на християнския учител и борец за отвърждаване на новата славянска култура.
Житието на Кирил е създадено скоро след смъртта му и явно автора е познавал отлично своя герой. Написано е в чест на светлата памет на създателя на славянската азбука и за прослава делото и живота му.Затова в него се припомнят онези моменти от земния път на Константин Кирил - Философ, които внушават мисълта, че той е пратен от Бога, а създаването на славянските книги е резултат на Божие вдъхновение.

Творбата започва с обичайната експлозиция, в която в духа на християнската традициция се подчертава, че Кирил е богоизбран и специално изпратен сред християните от „милостивият и щедър Бог”, да изпълни велика мисия, да ги просветли и насочи в светлината на божийте заповеди.След това встъпление автора подробно разказва за детството и юношеството на Кирил. Той е седмото дете в семейство на „благоверен и праведен” мъж.Разказвайки за деството му автора въвежда два интересни епизода със символистично значение.Сънят, вкойто Кирил избира най-красивата девойка - София, името и означава мъдрост, предсказва неговия стремеж към знание и учение. Епизода със сокола, който той загубва по време на забавление с лов, разкрива желанието му да поеме друг път, далеч от суетата и “шума на този живот ” .При своето обучение в Цариград в Магнаурската школа, той проявява изключителен талант, като изучава разностранни науки и изкуства.Освен ерудуция(четене), той се отличва с голямо ‘прилежание”, „крехък нрав” и търсене на доброто.Със свойте интелектуални способности и високи нравствени черти, той превлича вниманието на лототета и той го препоръчва горещо пред царицата.Втората част на житието съдържа обширен разказ за апостолските деяния на Светеца в три диплома -тически мисий : при сарацините, хазарите и при великоморавците.В тази част на житието образът и делото на Кирил са сравнени с тези на апостол Павел.Самият Кирил приживе показва особено уважение към примера на този апостол, затова авторът отъждествява Кирил с видния християнски деятел.Възложената му от византийският император задача да състави азбука за великоморавците, Кирил възприема като редностен християнин.Той веднага оценява значението на делото за христовата вя ра и за славяните.Изпълнен е със съзнанието, че гласът на Бога се чува най-добре на роден език, затова заявява „с радост ще отида там, стига само да имат писменост на свой език”.Делото на Кирил е богословено от Бога, затова той много бързо съставя азбуката.Ето как в житието е описан този важен момент : ”И Бог, който слуша молитвите на свойте раби, скоро му яви това и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи. Възлова сцена в житието на Кирил е полемиката с триезичниците.

Той защитава правото на всеки народ да изгражда собствена култура, писменост и литература .В началото на своята защитна реч Кирил си служи с рето- рични въпроси:”Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички?”. Така Кирил защитава тезата, че всички народи еднакво се ползват от Божиите блага, между които са езиците, следователно всеки народ има право да прославя Бога на свой роден език.Същевременно за да бъде убедителен, Кирил умело цитира свещенните християнски книги.Със своят полемичен дар той не само убеждава връговете си в своята теза, но предизвиква и техния срам. Кирил е безпорният победител в диспута.Неговите противници са представени, като човеконенавистни проповедници, които използват триезичната домна(закон) за властване над света.За тяхната превидна вярност към Бога прозират ограниченост и преследване на лични користни цели.Третата част на житието разкрива смъртта на героя в Рим и съдбата на неговите чудодейни мощи.Вълнуваща е искренната братска обич на Методий. Верен на майчината клетва той отправя трогателна молба към папата, кленните мощи на Кирил да бъдат положени в родината му. Когато тези негови намерения са осуетени, той намира най-подходящия начин да свърже в смъртта своя брат с жизнените дела, който са му допринесли най-голяма слава. Папата се съгласява Кирил да бъде погребан в църквата „Сан Клементе”. Изпълнена с лиризъм е сцената на про- щаването на двамата братя, която е отразена в житието на Методий.Този момент допринася за изграждането образа на Кирил, като възвишен, гениален и всеодаен.
Пространното житие на Кирил се счита за първото оригинално житие в старата българска литература.В него по съвършен начин се преплитат историята, разказите за живота на славянския просветлител и благоволението на твореца към него.