literbebe
04-29-2006, 19:21
Влизам в стаята,виждам те.Толкова прекрасен както винаги.Приближавам се.Виждаш ме и ме пргръшташ,целуваш ме страстно както винаги,но нешто не е както преди усештам те някак различен,променен.Няма я вече онази топлина ,усещам че ме оби4аш във всяко твое движение,но знам какво те мъ4и,знам и кой е при4ината.Знам 4е го искаш усещам желанието ти по на4ина,по който ме докосваш,допира на тялото ти.И аз те желая не си мисли ,4е не е така,но всеки път когато си помисля за това нещо ми казва,4е не мога.Оби4ам те толкова много и бих направила вси4ко,което пожелаеш въпреки 4е не го искам.Минават седмици,и един ден се слу4ва.За пурви пут отиваме на екскурзия,невероятен хотел,страхотни стаи.Вси4ко е страхотно.Втората ве4ер във твоята стая.часът е 00.12 .Приближаваш се,целуваш ме,един пут,втори и след това ве4е не ги броях,усетих ръцете ти по тялото ми.След миг ве4е я нямаше блузата,след малко бях само по новия сутиен и новите прашки.Знаех 4е ще бъде тази ве4ер и си ги облякох.След секунди ве4е дори и тях ги нямаше.И твоите дрехи ги нямаше не усетих как ги съблякох.Лежах на леглото и ми беше толкова хубаво,но още нещо не ми даваше мира,но край ве4е беше твърде късно нямаше връщане назад просто вси4ко се делеше от 4асти от секундата,последен миг спокойствие,след това.........Не беше както си го представях,не си мислех 4е си толкова разли4ен.Беше много хубаво,но беше кошмар.Другата сутрин лежа в леглото,ти още спеше,мислех си за слу4илото се и стисках възглавницата.От о4ите ми капеха сълзи.Не знам защо,не беше болка за умиране.В един миг се осъзнах,какво бях загубила тази нощ не беше нещо толкова специално ,но беше единственото,което си беше мое.’Детството’ ,което дори не бях си изживяла на тези години.Ве4е не бях невинна,ве4е не бях детето.Целият ми свят се преобърна след онази нощ.Станах от леглото и се облякох .Излязох тихо от стаята и отидох долу в кафето да си взема кола,не пия кафе още съм малка.Седнах на една маса и запо4нах да сму4а от сламката.След няколко минути слязоха едно мом4е и едно моми4е на около 20 години.Държаха си ръцете и ги стискаха силно.Не знам дали на мен ми се стори,но те маи бяха правили същото като мен тази нощ.Взеха си кафе и седнаха на съседната маси4ка.Целуваха се,после запалиха по една цигара.Не знам защо ,но както ги гледах моми4ето ме попита ‘Искаш ли цигара?’,отговорих ‘Не,благодаря’,как ще искам аз не пуша толкова съм малка.Изпих си колата и тихо се върнах горе.Боляха ме краката,е нищо то сигурно не е необи4айно.Стигнах до стаята,отворих вратата,ти бе6е вътре ве4е беше буден.Попита ме ‘Как си?’,А аз казах‘Добре’.Попиа ме някак у4удено ‘Добре ли си?!’, а аз не отговорих,попита ме ‘Хареса ли ти?’.Казах ‘Да,беше хубаво.’Седнах на леглото и се излегнах,погледнах към тавана и се замислих ‘Исках ли да го правя?’.Искам или не ве4е беше късно.Вси4ко след този ден се промени.Бяхме заедно още нявколко седмици след това.Един ден ме прегърна пак в онази стая,но ве4е го нямаше топлото 4увство,беше студен като лед.По бузите ми закапаха сълзи,знаех 4е не ти бях първата и знаех 4е не съм последната.Знаех,4е утре ще е друга,сигурно по –добра от мен.......сълзите капеха ‘Господи!Защо го направих?’.............................. .................................................. .................................................. .................................
Ве4е две седмици не сме заедно.Не мога да ям,не мога да спя ,само пла4а.Болката в сърцето ми е толкова силна,4е ми се иска да раздера гърдите си и да я спра.Не мога да спра дя мисля за онази нощ,не мога да спра да мисля за теб.Ве4е не ми пука какво беше станало тогава.Ве4е не съжалявах.Не ходя на у4илище за да не те видя и пак да запла4а.Не излизам от вкъщи,само лежа на леглото и пла4а с 4ерни сълзи.Не издържам ве4е,не мога да живея така.Отивам до отворения прозорец и се надвесвам над него.Високо е около 13-14 метра.Вятърът духа силно косата ми .Долу се виждат профу4аващите коли.Вси4ко свети.Прекрасна ве4ер,звездите блестят и луната грее.Една сълза се сти4а по бузата ми и вятърът я издухва.Помислих си за родителите ми,напоследък постоянно се караме.чудя се дали ще им липсвам,на теб ще ти липсвам ли.Взимам лист хартия и пиша”Ники.Оби4ах те,но теб те няма,не мога да живея така,ве4е нищо няма смисъл,спомни си онази нощ....” Чувам глухото позвъняване на звънеца,но той не ме интересува.Не спирам да гледам надолу.Обсебва ме дяволско желание.Ка4вам се на перваза и пак поглеждам надолу.’Ах,колко е красиво.Моля те бъди щастлив.Просто бъди щастлив и излез от мислите ми,нека по-добрата те направи щастлив!’.Ве4е не една сълза,а много,вятърът ги отвява.Зад гърба си 4увам ‘Кари,не!’.Но ве4е усещам кат летя.Невероятно 4увство..................................... .................................................. .................................................. .................................................. .................................................. .................................................. .................................................. .................................................. .................................................. ...Сълзи,реки от сълзи от твойте о4и.Полиция,линейка,едно безжизнено тяло,много сълзи.Майка ми пла4е,баща ми я прегръща ,и той пла4е.....Взима лист4ето и го про4ита,още сълзи ’О,Кари!Какво направих.Оби4ам те!Вси4ко беше грешка.....”Сма4ка лист4ето в ръката си и пак заплака.Полицаите разговаряха с родителите,а долу на носилката лежеше тялото,обгърнато в кръв и по лицето една единствена сълза сега се сте4е бавно и капна на асвалта.....Една грешка погуби живота и на двамата.Той никога не спря да я оби4а......14 годишно моми4е и 17 годишно мом4е............Трябваше ли да стане така?..........................
Ве4е две седмици не сме заедно.Не мога да ям,не мога да спя ,само пла4а.Болката в сърцето ми е толкова силна,4е ми се иска да раздера гърдите си и да я спра.Не мога да спра дя мисля за онази нощ,не мога да спра да мисля за теб.Ве4е не ми пука какво беше станало тогава.Ве4е не съжалявах.Не ходя на у4илище за да не те видя и пак да запла4а.Не излизам от вкъщи,само лежа на леглото и пла4а с 4ерни сълзи.Не издържам ве4е,не мога да живея така.Отивам до отворения прозорец и се надвесвам над него.Високо е около 13-14 метра.Вятърът духа силно косата ми .Долу се виждат профу4аващите коли.Вси4ко свети.Прекрасна ве4ер,звездите блестят и луната грее.Една сълза се сти4а по бузата ми и вятърът я издухва.Помислих си за родителите ми,напоследък постоянно се караме.чудя се дали ще им липсвам,на теб ще ти липсвам ли.Взимам лист хартия и пиша”Ники.Оби4ах те,но теб те няма,не мога да живея така,ве4е нищо няма смисъл,спомни си онази нощ....” Чувам глухото позвъняване на звънеца,но той не ме интересува.Не спирам да гледам надолу.Обсебва ме дяволско желание.Ка4вам се на перваза и пак поглеждам надолу.’Ах,колко е красиво.Моля те бъди щастлив.Просто бъди щастлив и излез от мислите ми,нека по-добрата те направи щастлив!’.Ве4е не една сълза,а много,вятърът ги отвява.Зад гърба си 4увам ‘Кари,не!’.Но ве4е усещам кат летя.Невероятно 4увство..................................... .................................................. .................................................. .................................................. .................................................. .................................................. .................................................. .................................................. .................................................. ...Сълзи,реки от сълзи от твойте о4и.Полиция,линейка,едно безжизнено тяло,много сълзи.Майка ми пла4е,баща ми я прегръща ,и той пла4е.....Взима лист4ето и го про4ита,още сълзи ’О,Кари!Какво направих.Оби4ам те!Вси4ко беше грешка.....”Сма4ка лист4ето в ръката си и пак заплака.Полицаите разговаряха с родителите,а долу на носилката лежеше тялото,обгърнато в кръв и по лицето една единствена сълза сега се сте4е бавно и капна на асвалта.....Една грешка погуби живота и на двамата.Той никога не спря да я оби4а......14 годишно моми4е и 17 годишно мом4е............Трябваше ли да стане така?..........................