Любовта ми...

[никой]

Това, което смятам да напиша не е нито за да поискам съвет или нещо подобно...
Една вечер, малко преди да си легна стоях и щраках по клавиатурата на някаква скапана игричка. Майка ми лежеше на леглото и често ме молеше да спра тоя скапан компютър, защото иска да спи... просто я болеше за сън. След като тръгнах да си лягам я попитах дали да й загася лампата. Обратно на моите очаквания тя каза тихо "не...". Легнах си. На сутринта се събудих и чух баща ми да говори със съседката, а тя плачеше.. чудих се какво е станало. Стоях неподвижен около 5 минути. Тя си тръгна, а баща ми отиде на терасата. Баба беше в кухнята. Аз станах, отидох да се измия и отидох в кухнята. Баба ми ми даде закуска и каза да се наям. Докато закусвах влезна някакъв доктор и отиде към стаята на майка ми.. доста се стреснах и си помислих, че се е разболяла или й е станало лощо.. Не посмях да гъкна дори.. отидох към стаята ми доста притеснен, при което баща ми ме настигна и ми каза "трябва да ти кажа нещо... майка ти почина..."

Яд ме е... яд ме е, че си отиде толкова млада, яд ме е, че не съм й казвал по-често колко много я обичам, яд ме е, че не съм оценявал това, което имам и грижите, които е полагала за мен... Сега, когато вече я няма, чак сега осъзнавам всичко това.. жалко.. но факт...

Защо бях толкова сляп да видя,
че страдаш ти от този гаден свят.
И не бих могъл да скрия,
че винаги съм бил инат...

Защо не ти казвах, че те обичам
по-често и от сърце,
а вместо това чак сега душата си изливам,
и бленувам за твоята прегръдка и ръце...

Сгреших, за което много съжалявам,
и никога няма да си го простя,
но знай, че винаги ще те обичам,
където и да си, за теб ще преобърна и света...


:smt010

[He3HauKa]

:smt010 ..Съжалявам много

[dream_dragon]

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин – известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години – написал тези невероятно изразителна статия – толкова уместна и днес.

Парадоксът на нашето време е, че
имаме високи сгради, но ниска търпимост,
широки магистрали, но тесни възгледи.
Харчим повече, но имаме по-малко,
купуваме повече, но се радваме по-малко.
Имаме по-големи къщи,
но по-малки семейства.
Повече удобства, но по-малко време.
Имаме повече образование, но по-малко разум,
повече знания, но по-лоша преценка,
имаме повече експерти, но и повече проблеми,
повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много,
харчим твърде безотговорно,
смеем се твърде малко,
шофираме твърде бързо,
ядосваме се твърде лесно,
лягаме си твърде късно,
събуждаме се твърде уморени,
четем твърде малко,
гледаме твърде много телевизия
и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си,
но намалихме ценностите си.
Говорим твърде много, обичаме твърде рядко
и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.
Добавихме години към човешкия живот,
но не добавихме живот към годините.
Отидохме на луната и се върнахме,
но ни е трудно да прекосим улицата и
да се запознаем с новия съсед.
Покорихме космическите ширини,
но не и душевните.
Правим по-големи неща,
но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата.
Подчинихме атома,
но не и предразсъдъците си.
Пишем повече, но научаваме по-малко.
Планираме повече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
Правим нови компютри,
които складират повече информация
и бълват повече копия от когато и да било,
но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане,
големите мъже и дребните души,
лесните печалби и трудните връзки.
Времето на големи семейни доходи и повече разводи,
по-красиви къщи и разбити домове.
Времето на кратките пътувания,
еднократните памперси и еднократния морал,
връзките за една нощ и наднорменото тегло и
на хапчетата, които правят всичко –
възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, в което има много на витрината,
но малко в склада.
Време, в което технологията позволява това писмо да стигне до Вас, но също Ви позволява да го споделите или просто да натиснете “изтриване”.

Запомнете, отделете повече време,
на тези които обичате,
защото те не са с Вас завинаги.
Запомнете, кажете блага дума на този,
които Ви гледа отдолу нагоре с възхищение,
защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до Вас.
Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си,
защото това е единственото съкровище,
което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте “Обичам те” на любимите си,
но най-вече наистина го мислете.
Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
Запомнете и се дръжте за ръце,
и ценете моментите, когато сте заедно,
защото един ден този човек няма да е до Вас.
Отделете време да се обичате.
Намерете време да си говорите.
Намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете

Само това мога да приложа, аз също осъзнавам, че съм имал нещо чак когато го загубия.

[MoHuTo]

Ооо мн съжелявам :smt010

[pampers]

ужас...съжалявам най-искрено... :smt010 :smt010

[|usHer_yeah|]

No COMENT !!!

[HopeLesss]

Едва ли има нещо по-гадно на този свят от това да загубиш близък човек и то именно майка си. Моите искрени съболезнования! :(

Не се обвинявай за това, че не си и го казвал често. Тя го е знаела!!!

[koalka]

Съжалявам за майка ти!

[mnogomili4kata-sf]

Сигурна съм,че тя знае колко много я обичаш...и тя теб

[I_ve7o]

moite syboleznovaniq..sigyrno nqma ne6to po yjasno da zagybi6 tolkova blizyk 4ovek..ne se obvinqvai tq q znaela 4e q obi4a6 ;( ;( ;(

[XXX_f]

priemi iskrenite mi syboleznovaniq :smt010 :smt010 :smt010
tq vinagi e znaela , che q obichash...