На кой колко му е пораснал(акълът)

[ABSOLUTme]

Гледам,че всички сте много отворени на тема секс..кой къде какво правил,по колко пъти,кой със,кой без презерватив...та ми е интересно,като сте толкова пораснали за да водите сексуален живот,имате ли достатъчно акъл в главата и какво решение бихте взели при евентуален фал?..който иска да се обоснове,просто искам да видя как гледа младежта на потенциалната опасност от забременяване и последниците и отговорността,които трябва да се поемат след това..
та кой от вас е готов да стане родител иии изобщо развиите си теориите,моля

[Schnitzer]

Готна анкета :-D аз гласувах за 2рото :oops:

[koalka]

Мислила съм си много пъти за това.Не се смятам нито за много опитна, нито за много знаеща.Просто като мисля, че знам нещо го казвам и мисля, че в повечето случаи съм права, колкото и не скромно да звучи.Евентуален фал(поне при мен) може да стане, ако се скъса презерватива, но определено ще взема хапче, ако смятам, че се налага.Секс без презерватив рискувам да не правя, колкото е и малко възможно да забременееш, ако той не свърши в теб.Ако забременея и не съм взела мерки определено ще ми е много кофти, не за друго, а за това, че не съм готова да отгледам дете, а още по-малко, когато уча и съм още малка.Ако го родя, тази отговорност ще падне върху родителите ми.Определено би ме било страх от реакцията им.Но в едно нещо мога да бъда сигурна-ако стане нещо такова(така сме си говорили двамата с приятеля ми какво би станало) съм сигурна, че той няма да ме остави да се оправям сама, защото за да стане този гаф и двамата сме виновни.Знам, че мога да разчитам на подкрепата му и ме обича.

[ABSOLUTme]

koalka,така го завъртя,че не стана ясно към а) или към б) се ориентираш повече :lol:

[koalka]

Еми да, аз се увлякох малко. :lol: Еми, може би ще направя аборт, колкото и да ми е жал, колкото и да не искам, но е по-добре, от колкото да не мога да го гледам.Иначе относно втория вариант- не съм на 14. :lol:

[`Death`Whore`]

Определено няма да запазя бебето. Не съм малка, но нито аз, нито партньорът ми сме на такъв етап. А и не искам да връзвам мъж с бебе.

[мацка от класа]

Това,ако се случи(надявам се никога!),ще е просто потресаващо,та аз съм още н 17 и уча и т.н. ,но не бих могла да отнема човешки живот и то на собственото си дете,било то в толкова неподходящ за мен период. В момента си нямам сериозен приятел,следователно не бих могла да се доверя на никого,освен на родителите си, НО ако детето ми е от някого,с когото само съм се забавлявала или чувствата ми не са били сериозни,положението се задълбочава. Въпреки това,бих родила това дете(колкото и грубо да е-няма да имам др. избор-направила съм глупостта да рискувам,трябва да поема отговорността). Тъй като обаче съм достатъчно разумна,съм почти убедена,че няма да изпадна в подобна ситуация(дал бог),и все пак,бих задържала дете,ако стане гаф...след това ще намеря начин да го израстя,имам близки,много близки приятели и роднини,които биха ми помагали. И все пак не искам и да си представям подобна ситуация. Колкото и да е отговорно това да имам дете на подобна възраст,не бих отнела живота му или не бих го дала в някакъв дом. Ще търся подкрепа и разбиране. Абе общо взето това е!

[HopeLesss]

На 19 години съм и съм с човек, който обичам. Наскоро си говорихме с него за това.... не съм способна да убия нещо, което е в мен. Ако е от някой, който не обичам, сигурно бих го махнала, но ако ми се случи, сигурно ще го задържа. Не мисля че съм малка и мога да се справя с това. Въпреки всичко обаче не смятам скоро да ставам майка! Искам бъдещето ми дете да е плод на любов, да е планирано, желано и по възможност преди това да съм омъжена за бъдещия татко :-D

И все пак ... отговор Б :::

[malka_sladuranka]

Първо чукам на дърво...
Ами незнам дали ще прозвучи грубо, но не бих го запазила. На 19 съм, не съм много малка, но нямам нито физическата, нито психическа възможност да мина през такова нещо. Имам приятел, сериозно момче е, но и двамата се ужасяваме още от мисълта за евентуален гаф(пак чукам на дърво). Освен това на 19......това ще ми съсипе живота. Трябва да уча...да направя нещо в този живот...
Не, че един аборт(пак почуквам на дървото) няма да ми се отрази отрицателно, но....го предпочитам като вариант...
Не съм готова за дете...и не влиза в плановете ми в близките 10 години... :-s

[krem4et0]

Първо поздрави за 1 от малкото смислени теми в раздела. И аз много съм се чудела. Преди година може би щях да го махна по всички начини, но сега мисля другояче. говорила съм много с приятеля си какво ще правим и той казва-ще си го гледаме. При мен опцията аборт отпада, освен ако не е медицински,т.е. с медикаменти. Сърдечните ми проблеми не позволяват да правя аборт чрез вакуум и да раждам по естествен начин. За това и няма какво толкова да му умувам-раждам го! на 22 е той, на 22 почти съм аз и все някак ще се оправим. Знам, че ще е трудно, но ще се справим. Освен това сме заедно 2 години и половина, че и отгоре и сме на етап, в който 1 дете няма да подейства така, че все едно вързвам приятеля си. достатъчно сме си свързани вече. така, че стане ли фала-аз и той на квартира, бабите пмагат, каката сега мисли да има бебе-гледаме си ги двете и така. Ама няма да е зле бебчо да дойде след 4-5 годинки, че още ми се живее :lol:

[SINDEL]

Определено не съм на 14, но съм за отговор А. Нито имам желанието, нито възможността да гледам бебе на този етап. Първо, като цяло не оби4ам деца, особено малки деца, особено бебета. Следователно не се виждам изобщо как бих могла да гледам едно. Се се надявам, 4е на някъкъв по-късен етап, ще ми се появи май4инско 4увство и ще искам дете, но засега съм твърдо против.
Може да прозву4и супер гадно, но нямам разните притеснения относно отнемане на 4овешки живот и не знам си какво си, което представлявал абортът. Ако не си готов за такава отговорност, няма как да си позволиш да имаш бебе, ще съсипеш и своя и неговия живот. Имам млади познати с деца. Едното е моми4е на 18, живее с техните, понеже въпросното мом4е, което я е забременило веднага е из4езнало, като е разбрало за детето. Никак не й е лесно и на нея, и на детенцето. Та не искам същото да се слу4ва и на мен, не благодаря. =;

[Skullbreaker]

На 15 съм -.- . Обаче , винаги презерватив. Някой ден нещо мое и да се обърка , тогава бих я помолил да абортира,шот знам , че ако роди тва дете , няма да го дам никъде :< .

[quench]

Първо, съмнявам се че изобщо може да се получи фал - даже се съмнявам,че и насила да се опитвам да го предизвикваме,няма да се получи
Второ,аз съм готов да гледам бебе,както и приятелката ми - все пак ни е време - на по 23 и 25 сме...
Трето,факторът прехрана ще е единственият решаващ - ще се помъча,разбира се,да дръпна максимално напред в кариерата,за да имам един стабилен доход - дете не се гледа с 300 лева

[SINDEL]

Сори за оффтопика!

ЗДРАСТИ КУЕН4И!!!! :-D :-D

[sh3_1s_7h3_0n3]

много се двоумях за отговора... чудих се м/у а) и б)... само че с тази разлика, че аз не съм 14... но все пак да направя аборт т.к. не съм готова на този етап за дете... тепърва ми предстоят мн неща в живота...а с едно бебе на ръце... колкото и егоистично да прозвучи...живота ми би се преобърнал наопаки...

от друга страна говорих за това с приятеля ми... (направо му казах за анкетата с възможните отговори (м/у другото, за която те поздравявам ABSOLUTE`ME заради наистина сериозния й характер)... таа..той каза, че дори и на този етап да ни се случи... по-добре би било да го запазя...и че ще го гледаме заедно, a и че родителите ни също биха ни помагали... (дори и в първия момент да са сърдити, да се карат, да викат и т.н...) и те няма да ни изоставят...

та, в крайна сметка май б) ... ноооо и аз да чукам на дърво като malka_sladuranka, че... както вече казах... предпочитам т'ва да ми се случи по-късно...пък сега да стана студентка и да си изкарам спокойно (от тази гледна точка) студентски години 8)

[Nadelina]

Izobshto ne se dvoumqh za koi otgovor na glasuvam.. B! Ako mi se sluchi tozi eventualen fal nqma da napravq abort.. Moje da nqmam vyzmojnost.. moje da sym malka.. moje da ne sym gotova da otgledam dete.. no shte se naucha.. jivota uchi.. Ne bih se podlojila na podobna operacia.. Abort.. oshte sym na 18 godini samo i aborta pri pyrva bremennost e mnogo opasen.. Pyk i shtom e stanal fala znachi taka e trqbvalo.. Vsqko zlo za dobro.. Shte si go rodq na 100% :)

P.S. I vse pak da si pliuna v pazvata.. Dano ne se sluchi!!! I btw vinagi s kondom hora!!!

[mnogomili4kata-sf]

Доста се чудя...преди около 2 години разбрах за момиче, което беше тогава на 20 и направи аборт, въпреки, че имаше сериозен приятел и си казах "тая е луда"...сега аз съм почти на 20 и нещата ми изглеждат доста страшни, ако се появи някой мъник. Може би ще има много голям размисъл по темата. За момента нито приятелят ми би гледал дете, нито аз. Той едва ли в следващите 7-8 години би искал, колкото и да се радваме и 2мата на дечицата. А аз сама не мога да се гледам, камоли дете...от друга страна това може да ме накара да порасна и да стана по- отговорна...няма да гласувам, защото наистина не знам как бих реагирала

B/.6te si go otgledam,puk bilo to samo az i roditelite mi.i vse pak e rano za tiq raboti.

[Barbie]

Хубава тема :-) Поздрав! :smt006

Не съм на 14, на 19 съм. Но ми е МНОГО рано за деца. Искам да имам цяла чета, но след минимум 5-6 годинки... Но ако се случи нещо непредвидено...вярвам, че ще задържа детето. В крайна сметка съм пълнолетна, ще ми се наложи да поема отговорност за действията си. Освен това не смятам, че съм достатъчно емоционално стабилна, за да преживея един аборт (въпреки че не го възприемам като "убийство" и като цяло подкрепям правото на жената на избор дали да роди едно дете или не). Естествено, хипотетично, по тоя въпрос би трябвало да се допитам и до бъдещия татко...

И аз като malka_sladuranka чуках на дърво на всяка втора дума. Намирам децата за една от най-големите радости в живота, но само когато една двойка е достатъчно стабилна, отговорна...дорасла, за да им осигури щастлив и пълноценен живот.

[radito]

а :roll: дете дете неможе да гледа.на 17 си точно такова

а :roll: дете дете неможе да гледа.на 17 си точно такова
a dete trqbva li da pravi sex?? :-s :::

[mnogomili4kata-sf]

а :roll: дете дете неможе да гледа.на 17 си точно такова
a dete trqbva li da pravi sex?? :-s :::

Колко уместен въпрос...ноооооооооо....едва ли би променил нещо, за съжаление

[ThePainIsReaL]

Такова нещо случи ли ми се, няма да има вариант нещата да минат гладко. Нямам връзка, правя секс просто заради самия секс и заради кефа.. а не от обич към някого. Няма да имам кой да ме подкрепи в истинския смисъл на думата. И се надявам това да не ми се случва. Но съм сигурна, че бих направила аборт. Колкото и да обичам децата и живота, аз бих премахнала бебето. Защото :
1. Искам, ако някога си родя деца, те да са създадени с любов и да са от този, когото обичам
2. Едва на 17 съм и едно бебе би означавало край на всичките ми мечти. Не мога да си завържа ръцете и късмета в торбата и да оставя на заден план всичките си желания.
3. Родителите ми никога няма да приемат идеята да си гледам сама детето на тези години.
4. Не искам да си отглеждам детето самичка, без евентуален татко :?
5. Аз дори не съм финансово независима от мама и татко, за да мисля за такива неща. Като не съм се изправила на собствените си крака и не мога сама да се грижа за себе си, как, по дяволите аз ще отгледам човекшко същество, което ще разчита само на мен ?
6. Всяко същество има право на добър живот, а аз такъв още на себе си не мога да дам, камо ли на моето "бебе"

и още доста причини има, поради които бих предпочела аборта пред това да стана мама на 17.

[lo_flo]

Ако се случи подобен гаф,няма да направя аборт.Не мога да убия нещо,което расте в утробата ми!Ще го обичам и ще го отгледам,колкото и да ми е трудно,но това прекрасно същество не е виновно за нищо!

П.П:На 18 съм

[ProstoAz]

Замисляла съм се по въпроса и отговорът, до който стигам всеки път е - АКО евентуално стане такъв гаф => задължително аборт.
Аз смятам, че едно дете е по-добре въобще да не се ражда, от колкото да води живот, който в повечето такива случаи би бил изпълнен с мъки. Защо да раждаш едно дете след като не можеш да му осигуриш всичко, от което се нуждае то, за да бъде щастливо и да води нормален живот?

[krem4et0]

Е, то, че ще го родиш на 18 не значи, че няма де е добре. все пак има работа, има баща,има баби и дядовци. с дружни усилия ще се отгледа 1 дете, а дори можеш да учиш задочно да речем.
И аз питах снощи приятеля си по темата и той каза, че по-склонен е да го гледаме, защото знае, че при мен 1 аборт може да доведе до смърт,ама не само на бебето. От друга страна е наясно, че не сме чак толкова млади и безотговорни и, че бебето би се родило като сме почти на 23-все пак не е някаква малка възраст. В крайна сметка аз си знам, че той не е готов за това, но би си поел отговорността ако стане. да не ми се случва скоро, че моя човек заедно да живеем не иска, пък ка моли да имаме бебе и сватба :lol:

[Scandalous_lady]

Замисляла съм се по въпроса и отговорът, до който стигам всеки път е - АКО евентуално стане такъв гаф => задължително аборт.
Аз смятам, че едно дете е по-добре въобще да не се ражда, от колкото да води живот, който в повечето такива случаи би бил изпълнен с мъки. Защо да раждаш едно дете след като не можеш да му осигуриш всичко, от което се нуждае то, за да бъде щастливо и да води нормален живот?

[FikyScHetOo]

Наскоро видях една позната, която когато бях 6ти клас, а тя седми (че и следващата година) много често се разхождахме насам натам. Тя ми каза,че е родила бебе и много се шашнах. Мамка му...загубих ума и дума. Видях я тя да пазарува памперси, а аз се радвах,че ми подаряват балсамче за устни (защото ме мързеше д аотида да си купя). Не съм готова!!! Аборт...и съм почти на 17...
П.П. Бих искала д асе извиня на това момиче за балъшкият начин, по който тръгнах....но :oops: като я видя ще го направя

[silver_angel]

mn me radva fakta 4e nqma jestoki hora sred vas ,koito da iskat da si izostavqt ditety v dom za izostaveni deca ...
az sum `ZA` aborta za6toto na tozi etap ot jivota si ne bih mogla da predloja i osigurq na deteto si jivota koito bi trqbvalo da ima i zaslujava da polu4i ... demek mi e rano ;)