08-13-2007, 21:32
Работата е там ,че съм момче което изгуби слуха си още на 5 год. и оттогава знам ЕДНО нещо и то е ,че дори и да искам не мога да накарам другите да ме харесат такъв какъвто съм...това е като карма ,общуването е страхотен кошмар и винаги когато ме прекъснат обикновено ме затапват...
Човек се опитва да се пребори с недостатъците си ,опитва се и като види ,че не може нищо да се направи не трябва да затъва и да гледа черногледо на живота или да си мисли ,че никой няма да го иска такъв...за всеки влак си има пътници ,нали...
за комплексарщината няма да говоря...научих се да не ми пука
ще кажа само ,че всички момичета които съм срещал досега така и не можаха да преодолеят комплексите си ,да спрат със презрителните преструвки ,да спрат да ми се присмиват когато не чуя нещо...но на мен не ми пукаше ,така трябваше и нищо не можеше да се направи.Обаче както си вървях по улицата един ден и срещнах невероятно красиво момиче ,позната (на село всички се познаваме) просто си казах "Е й?Поредната..."
обаче не стана така ,това момиче не се отказа нито веднъж ,въпреки многобройните повтаряния и прояви такъв ентусиазъм ,че направо се уплаших.До този момент уважавах момичетата ,ценях ги повече от себе си ,както подобава на възпитанието ми ,без да очаквам нищо в замяна ,никога обаче не съм обичал някое момиче ,не съм имал възможност - не съм го направил.
Възможно ли е такова нещо...какво ще прави толкова красиво и нормално момиче с човек като мен ,как е възможно да няма комплекс...
Та аз не мога да й предложа нищо ,може би го прави заради егото си - просто изпитва желание да поправя това ,което не може да се поправи.
Иначе би била толкова съвършена...като от приказките.
Човек се опитва да се пребори с недостатъците си ,опитва се и като види ,че не може нищо да се направи не трябва да затъва и да гледа черногледо на живота или да си мисли ,че никой няма да го иска такъв...за всеки влак си има пътници ,нали...
за комплексарщината няма да говоря...научих се да не ми пука
ще кажа само ,че всички момичета които съм срещал досега така и не можаха да преодолеят комплексите си ,да спрат със презрителните преструвки ,да спрат да ми се присмиват когато не чуя нещо...но на мен не ми пукаше ,така трябваше и нищо не можеше да се направи.Обаче както си вървях по улицата един ден и срещнах невероятно красиво момиче ,позната (на село всички се познаваме) просто си казах "Е й?Поредната..."
обаче не стана така ,това момиче не се отказа нито веднъж ,въпреки многобройните повтаряния и прояви такъв ентусиазъм ,че направо се уплаших.До този момент уважавах момичетата ,ценях ги повече от себе си ,както подобава на възпитанието ми ,без да очаквам нищо в замяна ,никога обаче не съм обичал някое момиче ,не съм имал възможност - не съм го направил.
Възможно ли е такова нещо...какво ще прави толкова красиво и нормално момиче с човек като мен ,как е възможно да няма комплекс...
Та аз не мога да й предложа нищо ,може би го прави заради егото си - просто изпитва желание да поправя това ,което не може да се поправи.
Иначе би била толкова съвършена...като от приказките.