Fallen`Angel
09-19-2007, 20:33
Здравейте! Искам да споделя моята мъка от доста време насам, но чак сега намерих смелост да я напиша. Дългичка ще бъде, но всяко нещо, било то и дълго, си има край, нали така? :?
Преди 3 месеца, вече близо 4, тръгнах с 1 момиче. Не смятах, до тогава, че са останали такива или поне аз да попадна на тях, а именно - добри, честни, умни и страшно красиви. Бяхме близо 2 месеца заедно, през които бяха най щастливите ми дни заедно изобщо (никоя връзка не ме е карала да се чувствам така..). Бяхме заедно всеки ден. Всеки ден все повече и повече се влюбвахме един в друг, жадувахме всеки миг да бъдем заедно и никой не можеше да ни спре, досега. Тя трябваше да заминава за нейния си град и беше там близо 2 месеца (горе долу 1/2 от периода заедно), обаче не се разделихме, защото тя по иска. Тя ми каза "Ще бъдем заедно и след като се върна, просто това го приеми като препятствие за да разберем дали наистина се обичаме". Аз се съгласих, но й казах, че след като се върне няма да сме заедно и то не заради мен, ами заради нея. Тя ми каза да спря да говоря глупости и че всичко ще бъде наред после. Та замина тя, мина месец, през който всеки ден по 3-4 часа си говорихме по телефона (сутрин, обяд, следобяд и вечер) и все повече и повече искахме да си говорим по телефона, като не можем да се виждаме естествено. Отидох до нейния град (близо на 400км е и затоав не можех да ходя редовно) и бях там 3 дни. Бяха най невероятните ми дни от цялото лято и никога няма да ги забравя..Минаха и тези щастливи дни и трябваше да се връщам обратно. Пак последваха разговори по цял ден и така в период на по малко от месец.. И ето на ! Заветния ден дойде ! Тя се завърна и нямаше нищо друго значение за мен. Още като я видях разбрах, че нещо не е наред..Попитах я какво става и тя ми каза "нищо". Примирих се, но нямаше да е задълго, защото се познавам.. Вечерта като я изпращах я спрях и я попитах пак директно и тя ми отговори "Имам проблеми с наще, по специално с майка ми и не ми дава да излизам не само с теб, ми и изобщо.." и тогава като че ли целия свят се срина в мен..всяка една мечта и надежда.. Попитах я какво ще правим и тя ми каза, че ще е по добре да се разделим за да намеря щастието другаде, а не да се мъча. Също така ми и каза "Винаги ще те обичам и винаги ще си бъда близо до теб". Запомних тези думи, погледах я и я целунах..толкова много любов си отиваше бавно, без да можех да направя нищо. Умолявах я толкова много пъти, исках я, тя ме искаше, но спираше едно - родителите й. Реших, че трябва да предприема нещо и отидох да говоря с техните. Запознах се с баща й - излезе много точен човек, но майка й явно е бил проблема. Тя просто си е наумила, че не трябва да си има приятел и че не може да бъде щастлива.. Чаках я толкова много време, без да изневеря нито 1 път, без да си помисля нито за момент да бъда с друга..Толкова много кулиета, пръстени, подаръци..майната им не ме е яд за тях - яд ме е че не мога да я дарявам с още любов. Бях свикнал с нея, толкова много я обичах. Сега ще си кажете " Човек осъзнава значението на някого, едва когато го изгуби". Да, така е, но аз знаех какво имам и правех всичко за да не я изгубя. Дано никога не ме забрави и знае, че ще има момче, което ще я чака и ще я обича винаги..дори и да си прикрива чувствата.. :( :( :(
Дано някой го прочете..просто исках да споделя всичко.. :|
Преди 3 месеца, вече близо 4, тръгнах с 1 момиче. Не смятах, до тогава, че са останали такива или поне аз да попадна на тях, а именно - добри, честни, умни и страшно красиви. Бяхме близо 2 месеца заедно, през които бяха най щастливите ми дни заедно изобщо (никоя връзка не ме е карала да се чувствам така..). Бяхме заедно всеки ден. Всеки ден все повече и повече се влюбвахме един в друг, жадувахме всеки миг да бъдем заедно и никой не можеше да ни спре, досега. Тя трябваше да заминава за нейния си град и беше там близо 2 месеца (горе долу 1/2 от периода заедно), обаче не се разделихме, защото тя по иска. Тя ми каза "Ще бъдем заедно и след като се върна, просто това го приеми като препятствие за да разберем дали наистина се обичаме". Аз се съгласих, но й казах, че след като се върне няма да сме заедно и то не заради мен, ами заради нея. Тя ми каза да спря да говоря глупости и че всичко ще бъде наред после. Та замина тя, мина месец, през който всеки ден по 3-4 часа си говорихме по телефона (сутрин, обяд, следобяд и вечер) и все повече и повече искахме да си говорим по телефона, като не можем да се виждаме естествено. Отидох до нейния град (близо на 400км е и затоав не можех да ходя редовно) и бях там 3 дни. Бяха най невероятните ми дни от цялото лято и никога няма да ги забравя..Минаха и тези щастливи дни и трябваше да се връщам обратно. Пак последваха разговори по цял ден и така в период на по малко от месец.. И ето на ! Заветния ден дойде ! Тя се завърна и нямаше нищо друго значение за мен. Още като я видях разбрах, че нещо не е наред..Попитах я какво става и тя ми каза "нищо". Примирих се, но нямаше да е задълго, защото се познавам.. Вечерта като я изпращах я спрях и я попитах пак директно и тя ми отговори "Имам проблеми с наще, по специално с майка ми и не ми дава да излизам не само с теб, ми и изобщо.." и тогава като че ли целия свят се срина в мен..всяка една мечта и надежда.. Попитах я какво ще правим и тя ми каза, че ще е по добре да се разделим за да намеря щастието другаде, а не да се мъча. Също така ми и каза "Винаги ще те обичам и винаги ще си бъда близо до теб". Запомних тези думи, погледах я и я целунах..толкова много любов си отиваше бавно, без да можех да направя нищо. Умолявах я толкова много пъти, исках я, тя ме искаше, но спираше едно - родителите й. Реших, че трябва да предприема нещо и отидох да говоря с техните. Запознах се с баща й - излезе много точен човек, но майка й явно е бил проблема. Тя просто си е наумила, че не трябва да си има приятел и че не може да бъде щастлива.. Чаках я толкова много време, без да изневеря нито 1 път, без да си помисля нито за момент да бъда с друга..Толкова много кулиета, пръстени, подаръци..майната им не ме е яд за тях - яд ме е че не мога да я дарявам с още любов. Бях свикнал с нея, толкова много я обичах. Сега ще си кажете " Човек осъзнава значението на някого, едва когато го изгуби". Да, така е, но аз знаех какво имам и правех всичко за да не я изгубя. Дано никога не ме забрави и знае, че ще има момче, което ще я чака и ще я обича винаги..дори и да си прикрива чувствата.. :( :( :(
Дано някой го прочете..просто исках да споделя всичко.. :|