BOTEVPLOVDIV
01-31-2008, 21:11
Мразя те, понеже те обичам...
Точно така се чувствам.. Мразя го, понеже го обичам - толкова много..Мразя и себе си, понеже позволявам на някой да ми влияе толкова много.. За първи път ми е така... Сякаш имам нужда от него за да живея... А това не е възможно!
Тази година смених училището.. По принцип съм много общителна и бързо се сприятелих с доста хора.. Бях Го виждала,но не Му обръщах внимание,понеже Той е от типа момчета, които не могат да бъде само с 1 момиче,а и търси само забавление и никога не му пука дали наранява някои с това негово си държание... Не му обръщах никакво внимание,въпреки,че той определено показа,че се интересува от мен.. Доста дълго не се отказа от мен и доста продължително ме 'сваляше'.. А,аз гледах да не обръщам внимание на комплиментите,подаръците и цялото внимание което ми обръщаше..Но един ден се подадох.. Реших,че е мой ред малко да отмъстя за пътите когато е наранявал... Всичко започна на шега... Но лека полека тази шега,започна да значи нещо за мен... 6 месеца и поливана продължи връзката ни.. В която той ме накара да повярвам в себе си,да повярвам,че някой ден мечтите ми може да станат реалност..Подрепяше ме за всичко и чрез неговата не огасваща вяра оспях да постигна много свои желания.. Знам,че държаше на мен.. И беше само с мен.. Всички се възхищаваха на това колко добре се разбираме...Знам,че времето през което бяхме заедно, не е много,знам,но той сякаш ме омагьоса.. не знам,как и защо,но знам че го обичам,знам,че държа страшно много на него и просто искам отново да се сгуша в него и да забравя за всичко и всички... Разделихме се преди месец,но болката не е намаляла ни най-малко... Така и не разбрах точно защо всичко приключи,най-добрият му приятел ми спомена,че другият му най-добър приятел (те са 3 момчета приятели от деца) не ме харесвал въобще и той му повлиял.. Чух и други теории от други хора... Опитах се да поговоря с него,но единствения отговор който получих беше:
'знаеш,че не се обяснявам по принцип,но... просто такъв е живота,един ден си с 1 човек на другия ден не си... няма вечни неща'
Пред всички се държа сякаш не ме е засегнал... Не искам да съм поредната в списъка му с разбити сърца.. Но от време на време просто си проличава... Погледите ни се засичат и сякаш той се чувства виновно... Странното е,че по принцип когато скъса с някоя още на следващият ден си хваща друга - просто има безбожно много обожателки... На моменти сякаш ми праща 'сигнали' че му пука за мен, а друг път се държи сякаш никога не ме е познавал...
Божичко какво да правя?!?! Обичам го! Наистина... Искам да си го върна..Искам да си го прегърна.. Една приятелка ме съветва да ида при него да го гушна и да го целуна.. Но не знам дали е правилно.. А толкова много искам да го направя..Но той ясно ми заяви,че иска край а не е от срамежливите и ако иска да се съберем пак може да ми го каже...
Искам си го... Искам да си го върна.. Искам да си го гушна,целуна и да забравя за всички.. Искам пак всичко да бъде както преди- перфектно... Разбирате ли,бяхме на 100 процента съвместимост,никога не сме се карали,напротив за всичко се разбирахме перфектно..
Какво да правя ;( Не виждам смисъл да продължавам да се усмихвам и да вярвам,че живота е хубав...
Толкова много ми липсва,толкова много...
Точно така се чувствам.. Мразя го, понеже го обичам - толкова много..Мразя и себе си, понеже позволявам на някой да ми влияе толкова много.. За първи път ми е така... Сякаш имам нужда от него за да живея... А това не е възможно!
Тази година смених училището.. По принцип съм много общителна и бързо се сприятелих с доста хора.. Бях Го виждала,но не Му обръщах внимание,понеже Той е от типа момчета, които не могат да бъде само с 1 момиче,а и търси само забавление и никога не му пука дали наранява някои с това негово си държание... Не му обръщах никакво внимание,въпреки,че той определено показа,че се интересува от мен.. Доста дълго не се отказа от мен и доста продължително ме 'сваляше'.. А,аз гледах да не обръщам внимание на комплиментите,подаръците и цялото внимание което ми обръщаше..Но един ден се подадох.. Реших,че е мой ред малко да отмъстя за пътите когато е наранявал... Всичко започна на шега... Но лека полека тази шега,започна да значи нещо за мен... 6 месеца и поливана продължи връзката ни.. В която той ме накара да повярвам в себе си,да повярвам,че някой ден мечтите ми може да станат реалност..Подрепяше ме за всичко и чрез неговата не огасваща вяра оспях да постигна много свои желания.. Знам,че държаше на мен.. И беше само с мен.. Всички се възхищаваха на това колко добре се разбираме...Знам,че времето през което бяхме заедно, не е много,знам,но той сякаш ме омагьоса.. не знам,как и защо,но знам че го обичам,знам,че държа страшно много на него и просто искам отново да се сгуша в него и да забравя за всичко и всички... Разделихме се преди месец,но болката не е намаляла ни най-малко... Така и не разбрах точно защо всичко приключи,най-добрият му приятел ми спомена,че другият му най-добър приятел (те са 3 момчета приятели от деца) не ме харесвал въобще и той му повлиял.. Чух и други теории от други хора... Опитах се да поговоря с него,но единствения отговор който получих беше:
'знаеш,че не се обяснявам по принцип,но... просто такъв е живота,един ден си с 1 човек на другия ден не си... няма вечни неща'
Пред всички се държа сякаш не ме е засегнал... Не искам да съм поредната в списъка му с разбити сърца.. Но от време на време просто си проличава... Погледите ни се засичат и сякаш той се чувства виновно... Странното е,че по принцип когато скъса с някоя още на следващият ден си хваща друга - просто има безбожно много обожателки... На моменти сякаш ми праща 'сигнали' че му пука за мен, а друг път се държи сякаш никога не ме е познавал...
Божичко какво да правя?!?! Обичам го! Наистина... Искам да си го върна..Искам да си го прегърна.. Една приятелка ме съветва да ида при него да го гушна и да го целуна.. Но не знам дали е правилно.. А толкова много искам да го направя..Но той ясно ми заяви,че иска край а не е от срамежливите и ако иска да се съберем пак може да ми го каже...
Искам си го... Искам да си го върна.. Искам да си го гушна,целуна и да забравя за всички.. Искам пак всичко да бъде както преди- перфектно... Разбирате ли,бяхме на 100 процента съвместимост,никога не сме се карали,напротив за всичко се разбирахме перфектно..
Какво да правя ;( Не виждам смисъл да продължавам да се усмихвам и да вярвам,че живота е хубав...
Толкова много ми липсва,толкова много...