Fallen`Angel
03-26-2008, 18:19
Моля, на който не му се чете, да не пише нищо, а просто да върне назад страницата..
Помня когато беше наоколо..помня как ми даряваше твоята любов към мен. Не знам с какво успя да ме плениш толкова много, как успя да ми влезеш толкова надълбоко в мислите и ума, но знам, че скоро няма да те забравя, защото досега щях да съм. С теб преживяхме прекалено много. Изживяхме всичко, което може да има в една връзка, както между приятели, така и между нещо повече. ТИ ме научи да обичам, ти ми показа какво е да бъда обичан и ми показа колко щастлив можеш да бъдеш от любовта, както и колко много можеш да страдаш от нея. Ти ми показа какво е да имаш надежди за нещо, да планираш нещо красиво само и само за да те зарадвам..ТИ ми показа, че любовта съществува и надали ще мога да го забравя това, което ми показа/даде...Помня когато двамата с теб бяхме в онзи парк преди да заминеш. Попитах те ' Не искам да заминаваш. Ако заминеш, като се върнеш ще се разделим, не знам защо така мисля, но знам, че така ще стане '. Тогава ти ми се разсърди и ми каза ' Виждаш ли тези листа наоколо? Преброй ги и ги умножи по две и ще разбереш времето, през което ще бъдем заедно. Стига си мисли глупости, заедно ще сме! ' и като че ли всяка една тревога, че мога да те загубя изчезна. Ето на, върна се и се разделихме, защото просто си ме чувствала като много близък приятел, като брат.. ТИ БЕШЕ моето щастие в живота, изглежда смешно, нали? Нямаш си и на идея колко много ме болеШЕ от окончателната ни раздяла с теб, защото с теб не можем да бъдем нито приятели, нито нещо повече и ще се наложи да прекъснем всякаква връзка. Наистина съжалявам за пътите, когато съм те наранявал (а те бяха доста). За пътите, когато съм те ядосвал. За пътите, когато съм те разплаквал и за всичко друго, с което съм те разочаровал. За пътите, когато съм ти крещял. За пътите, когато съм те обиждал. За пътите, когато съм си мислил да ти посегна, защото не можеш да си с мен. И съжалявам още веднъж за всичко, което не съм направил както трябва. Но не съжалявам, че винаги, когато съм можел съм ти показвал колко много те обичам. Благодаря ТИ още веднъж, момиче, за красивите спомени, които остави в моята душа..
Но, като че ли всичко изчезна в мен - отново съм сам в душата ми. Събудих се от един сън, които мислих, че няма край. Правех глупави неща, мислех глупаво и действах глупаво. Благодаря ТИ..
След няколко дни има рожден ден, а аз надали ще бъда поканен заради глупостите, които направих. Мисля да й го напиша и принтирам и да й го дам - като едно извинение и признание. Вие как мислите?
Помня когато беше наоколо..помня как ми даряваше твоята любов към мен. Не знам с какво успя да ме плениш толкова много, как успя да ми влезеш толкова надълбоко в мислите и ума, но знам, че скоро няма да те забравя, защото досега щях да съм. С теб преживяхме прекалено много. Изживяхме всичко, което може да има в една връзка, както между приятели, така и между нещо повече. ТИ ме научи да обичам, ти ми показа какво е да бъда обичан и ми показа колко щастлив можеш да бъдеш от любовта, както и колко много можеш да страдаш от нея. Ти ми показа какво е да имаш надежди за нещо, да планираш нещо красиво само и само за да те зарадвам..ТИ ми показа, че любовта съществува и надали ще мога да го забравя това, което ми показа/даде...Помня когато двамата с теб бяхме в онзи парк преди да заминеш. Попитах те ' Не искам да заминаваш. Ако заминеш, като се върнеш ще се разделим, не знам защо така мисля, но знам, че така ще стане '. Тогава ти ми се разсърди и ми каза ' Виждаш ли тези листа наоколо? Преброй ги и ги умножи по две и ще разбереш времето, през което ще бъдем заедно. Стига си мисли глупости, заедно ще сме! ' и като че ли всяка една тревога, че мога да те загубя изчезна. Ето на, върна се и се разделихме, защото просто си ме чувствала като много близък приятел, като брат.. ТИ БЕШЕ моето щастие в живота, изглежда смешно, нали? Нямаш си и на идея колко много ме болеШЕ от окончателната ни раздяла с теб, защото с теб не можем да бъдем нито приятели, нито нещо повече и ще се наложи да прекъснем всякаква връзка. Наистина съжалявам за пътите, когато съм те наранявал (а те бяха доста). За пътите, когато съм те ядосвал. За пътите, когато съм те разплаквал и за всичко друго, с което съм те разочаровал. За пътите, когато съм ти крещял. За пътите, когато съм те обиждал. За пътите, когато съм си мислил да ти посегна, защото не можеш да си с мен. И съжалявам още веднъж за всичко, което не съм направил както трябва. Но не съжалявам, че винаги, когато съм можел съм ти показвал колко много те обичам. Благодаря ТИ още веднъж, момиче, за красивите спомени, които остави в моята душа..
Но, като че ли всичко изчезна в мен - отново съм сам в душата ми. Събудих се от един сън, които мислих, че няма край. Правех глупави неща, мислех глупаво и действах глупаво. Благодаря ТИ..
След няколко дни има рожден ден, а аз надали ще бъда поканен заради глупостите, които направих. Мисля да й го напиша и принтирам и да й го дам - като едно извинение и признание. Вие как мислите?