balu4ka
10-06-2008, 14:37
Искам да споделя и моята история. =)
Така понеже сега съм 8 клас трябваше да сменя даскалото...беше ми много трудно да се разделя с класа,а няй много с 4-ма човека от там ...
Беше ми трудно да проумея раздялата си с тези хора,та те бяха моя ден, моя живот...Не исках безгрижието да ми свършва...С тях бях преживяла всичко,дори когато загубих мн ценен човек от семейството...кой беше до мен?!отново те... :cry: :cry: :cry: Сега уча в училище на 84309843987 километра от града...от училището ми.Всички просто се разпруснахме и намираме много малко време да се виждаме.Още не мога да забравя тези хора.Няма да забрравя няй-добрия си приятел ...с няго винаги бях себе си .По цял денбяхме заедно..смеехме се и бяхем почти еднакви в характера...Дам найстина лятото доийде илизахме си и т.н но никога нямаше да бъде същото. :-# Но ето,че лятото свърши ...пре това цялто време не мовах да му кажа колко много го обичам..но усетих,че всичко което изпитвах не беше само приятелството...болеше ме болеше ме!..след като минах през всичко бях до него след всяка следваща. :smt095 :smt095 Сърцето ми се късаше след всяка караница с него ,но всичко отминаваше.Та така ден след ден...след всяка прчинена болка сама забравях всичко,всичките споделени думи,тайни и преживяното ..сама забравих чувствата си.Всичките тези 3-ма човека ми казваха "//Кажи му"//,но нали той ми беше най-добия приятел как би понесал това .?!
Не исках да го губя,но ден след ден осъзнавах как губя себе си .
Отивах на даскало само и само да го видя...Един ден просто се раделях с другите ми приятели от класа ..прегурнах се и 3-те и тъкмо той беше с нас и ми каза "Бб " и аз "бб" и той ама не така "потупах го по рамото и отново му казах чао"И той е не така и аз казах :ам как ?!И той ме прегурна адски силно...и така след даскало всеки ден се прегру6тахме ...беше ми адски хубаво.Защото го чувствах още по силно до себе си . :shock: След това следваха отново закачки и т.н.Прегръщаше ме ...отново и отново.След това в един от часовете ме хвана за ръката.Ръката ми беше на чина под нея имаше огледало просто го държах.Той сложи неговаа върхо моята и така седяхме 5 минути ..аз си дигнах ръката беше изпотена и огледалото също...Сърцето ми щеше да изкочи ... :? И така на татъка следваха много други неща ..който ме объркваха.. С всеки ден любовта ми към него разстеше..тука на истина си говора кат 11 годишно лапе,но найстина бях влюбена. :? лятото доиде и си замина...Раелих се с него успяваме да се вдим само ..някой път да излезем, но и с други хора...вече не сме тези стари приятели който винаги бяхме..прегрутките намаляха..също и всичко което изпитвах към него.Ненам просто ме болеше твърде много...Той е в друго даскало и с нови приятели нищо не е както преди.Сегса просто отивам на даскало без никакво чувство просто искам да дойде петука и да се прибера..Или да се видя с някой от тези мой приятели от бижшото ми даскало...Не съм ги вижала и аз не помня от кога..Просто ужасно ми липсват.Сърцето ми е разбито...
Просто иках да разкажа вси1ко което ме гризеше от вътре...Просто нямаше на кого да споделя :? :? :?
Мерси все пак ако сте стигнали до края :D :D
П.С -сорррии ако има правописни и граматич1ни грешки,но просто съм много разтроена и бързах да излея всичко :-) :-) :-) :oops: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry:
Така понеже сега съм 8 клас трябваше да сменя даскалото...беше ми много трудно да се разделя с класа,а няй много с 4-ма човека от там ...
Беше ми трудно да проумея раздялата си с тези хора,та те бяха моя ден, моя живот...Не исках безгрижието да ми свършва...С тях бях преживяла всичко,дори когато загубих мн ценен човек от семейството...кой беше до мен?!отново те... :cry: :cry: :cry: Сега уча в училище на 84309843987 километра от града...от училището ми.Всички просто се разпруснахме и намираме много малко време да се виждаме.Още не мога да забравя тези хора.Няма да забрравя няй-добрия си приятел ...с няго винаги бях себе си .По цял денбяхме заедно..смеехме се и бяхем почти еднакви в характера...Дам найстина лятото доийде илизахме си и т.н но никога нямаше да бъде същото. :-# Но ето,че лятото свърши ...пре това цялто време не мовах да му кажа колко много го обичам..но усетих,че всичко което изпитвах не беше само приятелството...болеше ме болеше ме!..след като минах през всичко бях до него след всяка следваща. :smt095 :smt095 Сърцето ми се късаше след всяка караница с него ,но всичко отминаваше.Та така ден след ден...след всяка прчинена болка сама забравях всичко,всичките споделени думи,тайни и преживяното ..сама забравих чувствата си.Всичките тези 3-ма човека ми казваха "//Кажи му"//,но нали той ми беше най-добия приятел как би понесал това .?!
Не исках да го губя,но ден след ден осъзнавах как губя себе си .
Отивах на даскало само и само да го видя...Един ден просто се раделях с другите ми приятели от класа ..прегурнах се и 3-те и тъкмо той беше с нас и ми каза "Бб " и аз "бб" и той ама не така "потупах го по рамото и отново му казах чао"И той е не така и аз казах :ам как ?!И той ме прегурна адски силно...и така след даскало всеки ден се прегру6тахме ...беше ми адски хубаво.Защото го чувствах още по силно до себе си . :shock: След това следваха отново закачки и т.н.Прегръщаше ме ...отново и отново.След това в един от часовете ме хвана за ръката.Ръката ми беше на чина под нея имаше огледало просто го държах.Той сложи неговаа върхо моята и така седяхме 5 минути ..аз си дигнах ръката беше изпотена и огледалото също...Сърцето ми щеше да изкочи ... :? И така на татъка следваха много други неща ..който ме объркваха.. С всеки ден любовта ми към него разстеше..тука на истина си говора кат 11 годишно лапе,но найстина бях влюбена. :? лятото доиде и си замина...Раелих се с него успяваме да се вдим само ..някой път да излезем, но и с други хора...вече не сме тези стари приятели който винаги бяхме..прегрутките намаляха..също и всичко което изпитвах към него.Ненам просто ме болеше твърде много...Той е в друго даскало и с нови приятели нищо не е както преди.Сегса просто отивам на даскало без никакво чувство просто искам да дойде петука и да се прибера..Или да се видя с някой от тези мой приятели от бижшото ми даскало...Не съм ги вижала и аз не помня от кога..Просто ужасно ми липсват.Сърцето ми е разбито...
Просто иках да разкажа вси1ко което ме гризеше от вътре...Просто нямаше на кого да споделя :? :? :?
Мерси все пак ако сте стигнали до края :D :D
П.С -сорррии ако има правописни и граматич1ни грешки,но просто съм много разтроена и бързах да излея всичко :-) :-) :-) :oops: :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: