seduction_ls
03-06-2009, 14:26
Хора помагайте!
С едно момче сме в много добри отношения- приятели. Излизаме често, пишем си тн.
Още когато се запознахме обаче си задавам въпроса какво чувствам към него.
Не е както с другите момчета, които съм харесвала като гаджета, нито като чувствата към другите ми приятели и не мога да си го обясня.
Може би ми се иска да сме приятели, но вътрешно да не чувствам това защото не мисля че е нормално да мисля постоянно за него, да се събуждам и заспивам с мисълта за него.
Толкова мило ми става когато ме защитава по някакъв начин а едно здравей от него ми стига за да не слезе усмивката от лицето ми цял ден.
Има го и обратният случай- веднъж се бяхме скарали не си говорехме точно за ден но разминавайки се в у-ще без да си кажрм дума ми стана много гадно
НИКОГА не плача особено пък за момчета но тогава просто не издържах което е много необичайно
А когато излизаме с него- много е странно защото се държим като гаджета на моменти и дори околните ни смятат за такива.
но преди да кажете може би те харесва - не не е така сигурна съм но поведението му ме обърква още повече
И сега проблемът - чувствам се зависима от него .
сутрин когато знам че ще го видя се будя с такава усмивка и желание и ии очакване а иначе просто нямам желание за нищо и това ме притеснява
тъй като след няколко месеца заминава за чужбина няма да го виждам и нз какво ще правя толкова време без него щом полудявам толкова лесно когато не го виждам било за 1-2 дена
Дайте някакви съвети как да се справя
С едно момче сме в много добри отношения- приятели. Излизаме често, пишем си тн.
Още когато се запознахме обаче си задавам въпроса какво чувствам към него.
Не е както с другите момчета, които съм харесвала като гаджета, нито като чувствата към другите ми приятели и не мога да си го обясня.
Може би ми се иска да сме приятели, но вътрешно да не чувствам това защото не мисля че е нормално да мисля постоянно за него, да се събуждам и заспивам с мисълта за него.
Толкова мило ми става когато ме защитава по някакъв начин а едно здравей от него ми стига за да не слезе усмивката от лицето ми цял ден.
Има го и обратният случай- веднъж се бяхме скарали не си говорехме точно за ден но разминавайки се в у-ще без да си кажрм дума ми стана много гадно
НИКОГА не плача особено пък за момчета но тогава просто не издържах което е много необичайно
А когато излизаме с него- много е странно защото се държим като гаджета на моменти и дори околните ни смятат за такива.
но преди да кажете може би те харесва - не не е така сигурна съм но поведението му ме обърква още повече
И сега проблемът - чувствам се зависима от него .
сутрин когато знам че ще го видя се будя с такава усмивка и желание и ии очакване а иначе просто нямам желание за нищо и това ме притеснява
тъй като след няколко месеца заминава за чужбина няма да го виждам и нз какво ще правя толкова време без него щом полудявам толкова лесно когато не го виждам било за 1-2 дена
Дайте някакви съвети как да се справя