ако ви трябва нещо от помагало пишете тук

[oziris0]

ако искате да ви сваля нещо от помагало дайте линк и ще го сваля веднага :-o

[sexa_na_kompleksa]

Има такава тема. ; )

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=214195

[oziris0]

ама аз по барзо ги свалям от другия с такава тема при него се чака 1 час

[smile2]

http://download.pomagalo.com/184018/edna+krasiva+no+obrechena+lyubov+lis+vyrhu+povestt a+kradeca+na+praskovi/?search=12478232&po=1

Ако може да се изтегли възможно най-бързо ще бъда благодарна. :)

[detelina101]

Една красива , но обречена любов
(ЛИС върху повестта “Крадеца на праскови”)

Повестта “Крадеца на праскови” от Емилиян Станев описва едни красиви взаимоотношения по време на войни и жестокост.А именно магита на любовта между мъж и жена.
Любовта между главните герои Иво и Елисавета е истинска и чиста , породена от реални чувства и свобоно мислене , но и невъзможна поради времето , в което живеят.
Връзката между полковника и Лиза е по-скоро формална отколкото истинска.Причините за тези отношения са дев.Първата се изразява в то , че героинята е от бедно , но видно семейство , което я подтиква да търси брак , отговарящ по-скоро на общественото положение на рода , отколкото на нуждата от любов и близост.
Втората е в самата Елисавета – това , че тя е бездетна , тоест най-важната страна на брака не е реализирана пред нея. И като се добави липсата на истиснски чувства между Лиза и полковника , бракът между тях става все по – формален с времето и Елисавета е особено нещастна.
“В самотните часове , които прекарваме всеки ден , тя изпитваше най-силно това неисказано чувство на отчаяние и малоценност , което измъчва безплодните жени пред прага на старостта. “
И точно това , което Елисавета е отчаяна и нещастна , я връхлита любовта към Иво.Тази любов се разграничава от любовта на полковника , тоест е породена от истински чувства , а не от пари и чин.Свободата и щастието , което испитва Лиза , са две от най-важните човешки ценности в живота.Но в същото време героинята става раздвоена – от една страна се чувста като примирена жена , а от друга – щастлива и свободна:
“...душата и бе разделена на дев същества , едното – примерената, угнетена жена , чакаща пристъпващата насреща й старост с безразлично отчаяние и тъга , и другото – непознато досега , вярващо , любещо и ликуващо същество , което отхвърлямше нейния разум и желание да живее свободно и щастливо. “
Но въпреки тези красиви чувства , любовта между Елисавета и Иво са обособени като три основни аспекта : свързани с патриархалния морал ; свързани с националното и свързани с личните подбуди на героите.
Първата причина за неосъществената любов е патриархалният морал и ценноти.Елисавета е възпитана в духа на тези ценности от майка си.Една от тези ценности е жената да не изневерява на мъжа си и да му е вярна , докато умре.Ето затова главната героиня не може да се среща с пленника , а още повече да живее с него:
“Тя я беше възпитала в духа на тогавашния непреклонен , прост и жесток морал на търновците но те били полуеснафи , запазили балканджийската нравственост на дедите си , с аскетичното себеотрицание към плътта и към всички удоволствия на живота.”
Втората причина за невъзможната любов между Лиза и Иво е омразана наоколо.Тази омраза е на чисто националистическа основа , възникнала от непрестанните войни.те променят съдбата на човека и засягат личния му живот.Иво не е нещо по-различно от учителя по музика , той се е превърнал във войн , а по късно в пленник.Точно тази националистическа омраза у хората преминава в лична ненавист:
“Той(полковника) презираше румънците и диво мразеше сърбите, “ коварните и подли съюзници” от Балканската война , които го бяха ранили и провалили военната му кариера.”
Тези две причини не са фатални , ако към тях несе прибави трета – свързана психологическите мисли на хората и техните лични подбуди.Главният виновник в тази група причини е ординарецът , изпълняващ ролята на вярно куче-пазител на вилата на полковника.Именно така той става косвен участник и зрител в срещата на своята стопанка със сърбина.Ординареца става прекият извършител на убийството в повеста.От една страна той убива Иво “поради нареждането на полковника,да стреля по него”.Но личният мотив на ординарецът е много по-дълбок.Героят е описан от Емилян Станев като селянин , който не е останал равнодушен към женската привлекателност на своята господарка.Но ординарецът ясно съзнава , че неможе да я притежава и не е достоен за Елисавета.И поради чиста межка ревност той мисли , че ако той не я притежава , никой неможе да я притежава и обича.И е нужно само един малък мотив , за да пламне “искрата” на ревноста.
Елисавета и Иво са две човешки същества,между които се изградени твърди прегради.Но в крайна сметка невъзможната любов побеждава.

[enili]

:cry: Трябва ми тема за "Чорба от греховете на отец Никодим" темата е Мотивът за изначалната драматичност на битието ни и за силата на любовта.
Ако нямя точната тема може някакав анализ близак до темата.Никаде не мога да намеря само на вас разчитам.

http://download.pomagalo.com/157732/chorba+ot+grehovete+na+otec+nikodim/?po=1

това трябвя да сварши работа

[cecutyyy]

http://download.pomagalo.com/14724/shinel++povest+za+tragediyata+na+malkiya+chovek/

[enili]

http://download.pomagalo.com/163084/eelin+pelin+geracite/?po=1

[Mowm]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/93253/sebedokazvaneto+na+choveka+v+romana+robinzon+kruzo +na+daniel+defo/?po=2

трябва ми за утре плс :(

[magi_003]

http://download.pomagalo.com/276817/romantikata+dnes/?po=6
mersi ako nqkoi mi go svali :)

[jestokataa]

ще може ли да ми свалиш http://download.pomagalo.com/84550/jivotyt+ne+se+izmerva+s+broya+vdishvaniya/ мерси не искам да ставам нахална но ако може днес да ми я свалиш...

[Tedi4ka]

Въпреки че моята тема е същата нищо....

ЗАПОВЯДАЙ :)

Това е друга формулировка на известната фраза, че е от значение не колко си живял, а как си живял. Животът се измерва с преживяното. Като се говори за спиране на дъха, се имат предвид събитията, които са оказали влияние върху светогледа ни, направили са присъстването ни на Земята значимо, а не просто жалко съществуване.
Ако нямаше случки, от които да ни спира дъха, животът щеше да бъде ужасно скучен, сив, еднообразен, времето щеше да тече неумолимо бавно. Колкото битово и елементарно да звучи, че животът е скучен, е истината, защото ако не се случва нищо, от което сърчицето ни да потрепне, земното ни пребиваване ще изгуби смисъла и блясъка си.
Смисълът на живота. Смисълът!? Сякаш е нещо утвърдено, сигурно, константа, може би, та говоря за него. Както се казва "има предположения, но още нищо не е сигурно". А сега обратно по темата. Та ако нямаше нищо, от което да ни спре дъха, сигурно щяхме да сме свидетели на невиждани по масовост и честота самоубийства. Точно приспиващото еднообразие на ежедневието е причина много хора да сложат край на живота си. Някой с "положение" в обществото, материално осигурен, ще си отиде на младини заради отегчение, докато друг, за който всеки ден е нещо ново, непознато, дори борба за оцеляване, ще живее дълго и няма да се обезвери до последно.
Изводът е, защото винаги има извод, че какъвто и да си, ако в живота ти не се случват събития, от които да ти спре дъха, или казано по друг начин, да ти се вдигне адреналина, то ти си вече мъртвец.

[jestokataa]

мерсиии :) :-P

[Tedi4ka]

няма проблем пак заповядай :)

[krisence]

http://download.pomagalo.com/297/mylniii/ ако може някои да ми изтегли това :)

[Tedi4ka]

Българинът е по-застрашен от мълнии, отколкото жителите на други държави. Регионът ни е със силна грамотевична активност. Затова често мълнии удрят животни и хора, а причинени от тях пожари водят до значителни загуби.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МЪЛНИЯТА
Между облаците и предметите по земята се създават по индукционен път противоположни електрически заряди. Заради електрическата проводимост на въздуха и средата между тях се получава електрическа дъга - светкавица, придружена и от звуков ефект - гръмотевица.
Металните предмети, мокрите дървета, телата на живи същества привличат мълниите. Преминаването на тока на мълнията предпочита вертикално разположени предмети с хоризонтална ориентация като огради например, с което разширява обсегът на поражения. Известният англииски физик и химик Майкъл Фарадей / 1791-1867 / доказва, че в кафез от метална плътна или мрежеста обвивка външното електромагнитно поле, включително мълнията, не предизвикват поразяващ ефект. Друг факт е, че интервалът между светкавицата и гръмотевицата показва близостта на попадение на мълнията. 1 секунда интервал съответства на около 330 м от мястото на падналата мълния.

Мълнии
Линейната мълния представлява искрово разреждане най-често между облака и Земята, а понякога вътре в облака или между два облака. В последния случай може да достигне до 40 км дължина. Линейната мълния има зигзагообразна форма с много разклонения.
В повечето случаи мълнията, която стига до земята, започва да се образува в долната част на облака. Между отрицателно заредените облачни елементи и земната повърхност под облака, заредена положително по индукция, се създава електрично поле, чийто интензитет зависи от големината и разположението на зарядите в облака. Когато интензитетът достигне 30000 V/сm, започва ударна йонизация. Електроните, които се намират във въздуха, макар и в малко количество, под действието на електричното поле се устремяват към земята, като скоростта им непрекъснато се увеличава. Те срещат молекулите на въздуха и ги йонизират. Получените нови електрони също се движат с голяма скорост между облака и земята, срещат нови молекули, йонизират ги и т.н. Създава се лавина от йони, наречена лидер, който се придвижва към земята. Отрицателните електрични товари се приближават към земята на отделни импулси, затова и лидерът се нарича стъпаловиден. По пробития канал започва разреждане в обратна посока от земята, където по индукция има концентрирани положителни заряди. С това завършва първият импулс на мълнията. В следващия момент по още незаличения главен канал започва втори импулс, отначало също с лидер, но стреловиден, без задръжки, последван от обратно разреждане. Мълнията е зигзагообразна и има много разклонения, т.к. лидерът при развитието си търси местата с най-малко електрично съпротивление.
Ширината на канала на мълнията е около 40-50 см, но почти цялото количество електричество протича по оста му, която е широка само няколко см. В канала се развива много висока температура - понякога над 18000 С. Ето защо мълнията има ослепителен блясък (светкавица). Тя е съпроводена от оглушителен гръм, който е резултат от внезапното разширяване на въздуха поради високата температура и последващото го свиване.
Когато атмосферното електрично поле при наличието на гръмотевичен облак не е достатъчно силно, за да предизвика искров разряд, но се приближава към стойността, при която започва ударна йонизация, от силно заострените предмети (антени, мачти) по земната повърхност се наблюдава спокойно светещо изпразване, известно като огньове на Елм.
Най-неизучена и поради това в много отношения загадъчна остава кълбовидната мълния. Тя представлява огнено кълбо с диаметър 10-20 см, рядко до 35 см. Движи се бавно (\"плува\") в атмосферата, обикновено по посока на вятъра, и свети ослепително, изпускайки встрани искри и особен съскащ звук. Съществува няколко секунди, но може да продължителността на живот да достигне няколко мин.
Мълнията рядко се състои от само една искра въпреки, че човешкото око възприема многото искри в едно цяло изображение. Процесът започва с постъпков разряд през пакети от заряд в атмосферата до земята, даващ представата за типичното начупване. Когато доближи земята, локалните концентрации от заряд са по-големи при остри точки, така че е по вероятно да бъде уцелен висок обект като мачта, кула, дърво и др. Често точковия заряд от висок обект се движи
нагоре за да направи контакт с главния движещ се надолу разряд. След като е установен йонизиран контакт между облака и земята е формиран проводим път който дава на късо центровете на зарядите. Основния ток или обратната искра може да протече за да неутрализира дисбаланса на зарядите. Буреносните облаци са нормално положително заредени в горната част и отрицателно заредени в долната част с индуцирана положителна сянка на земята.
Отрицателният заряд от облака близък до земята се движи надолу по канал за да се неутрализира от положителния заряд в земята. По дефиниция тока се движи нагоре и тази инициирана връщаща искра има най-голямата сила и е съставена от серия искри. Нагряващият ефект от този ток върху атмосферата предизвиква виолетовото разширение на въздуха което ние възприемаме като мълния. Първичната искра и основната връщаща искра са последвани от последователност от множество първични (нагоре) и връщащи искри. Заснети са до 42 отделни искри формиращи една мълния. Времето между отделните искри е десети от милисекундата и физически всички следват пътя на първичната искра освен ако силен вятър или други смущения не преместят канала. 95% от мълниите към земята са отрицателни по отношение на земята. Когато се появи положителна искра, то това е в края на активния живот на буреносен облак и единична искра може да разреди целия горен положително зареден център с мълния от невероятна сила.

[krisence]

Мерси много :-)

[koliooo]

http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/32313/

Благодаря предварително.

[DulceGatito]

здрастии :)

http://download.pomagalo.com/1954/paleontologichna+istoriya+na+choveka/

Трябва ми спешноо : ( :oops:

Благодаря ти предварително! :-P

[detelina101]

Според известните палеонтологични данни еволюцията на човека се разделя на следните етапи:
1. Предшественик на човека (прачовек) — австралопитек.
2. Най-древен човек — архантроп. Известни са две последователни фази в еволюцията на архантропа:
а) сръчен човек (Хомо хабилис);
б) изправен човек (Хомо еректус).
3. Древен човек — палеоантроп.
4. Съвременен човек — неоантроп.
Австралопитеки. Останки от австралопитеки са открити на различни места в Африка — Етиопия, Танзания, Кения, Южна Африка. Устройството на долните крайници и таза показва, че австралопитеките ходели на два крака. Ръстът им е средно 120 ст. Черепната кухина е с обем 450—700 ст3. При тях настъпват промени в черепа — частта му, която е разположена над очните кухини, е по-голяма в сравнение с горилата, шимпанзето и орангутана. Устройството на долната челюст и зъбите са сходни със следващите хоминиди.
Австралопитеките живеели на големи групи. Изхранвали се с лов и събирачество. Храната им се състояла от плодове, семена, а също и сурово месо. Сечивата, с които си служели, били остри камъни, кости, рога и зъби от животни.
Архаитроп. Първата фаза в еволюцията на архантропа е Хомо хабилис. Появил се преди 4—6 млн. г. в Източна Африка. Ръстът му е 150 ст. Обемът на черепната кухина е 800 ст3. Черепът се характеризира с някои прогресивни белези — например скъсяване на предно-задния размер. Хомо хабилис живеели на групи. Изхранвали се с лов и събирачество. В близост до останки на Хомо хабилис са открити първите примитивно изработени сечива — например изострени камъни.
Изработването на сечива от представителите на Хомо хабилис е събитие с ключово значение в хода на антропогенезата.
Хомо еректус е възникнал преди 1—2 млн. г. в Африка, откъдето мигрирал в Азия и Европа. Съществувал е допреди 200 000 г. Към Хомо еректус се отнасят питекантропът, синантропът и хайделбергският човек. Характерните им белези са следните: обемът на черепната кухина се увеличавал прогресивно от 900 ст3 до 1200 ст3; челният мозъков дял е разположен над очните кухини; в сравнение с австралопитека лицевият череп е с относително по-малки размери от мозъковия череп; по форма и размери зъбите са по-близки до зъбите на съвременния човек, отколкото на австралопитека; размерът и пропорциите на костите на крайниците са аналогични с тези на съвременния човек. Ръстът е около 170 ст. Способността да изработват каменни сечива се усъвършенствала при Хомо еректус. Живеели на групи, в които съществували примитивни колективни дейности. Мъжете например обединявали усилията си при ловуване. Общували помежду си със звукови сигнали.
Синатропът и хайделбергският човек използвали огъня.
Появата на архантропите е важен етап в еволюцията на хоминидите. Техният ареал на разпространение се разширява значително и обхваща райони в умерените географски ширини.
Промените, свързани с приспособяването към климата в умерения пояс, ускорили човешката еволюция.
Палеоантроп (неандерта-лец). Възникнал преди 200— 300 хил. г. и е съществувал до преди 28 хил. г. Черепът при него е масивен, с изразени над-очни дъги. Обемът на черепната кухина е 1400—1500 ст3. РЪСТЪТ е сравнително нисък — 160 ст. Все още липсва двойната S-образна извивка на гръбначния стълб. Скелети на палеоантропи са открити на различни места в Африка, Азия и Европа, което говори за повсеместното им разселване. То започнало преди 100 хил. г. и приключило преди 60 хил. г. Палеоантропите, които населявали райони с по-студен климат, живеели в пещери. Изработвали разнообразни каменни сечива — ножове, резци, накрайници на копия и др. Формирали групи от няколко десетки души, в които съществувала първобитна обществена организация. Жените отглеждали децата, събирали плодове и семена и се грижели за жилището и огъня. Мъжете ходели колективно на лов и убивали едри животни. Използвали-огъня за приготвяне на храна, за отопление и за предпазване от хищници.
В тасовия апарат на палеоантропа настъпили промени, които позволили да бъдат произнасяни голяма част от звуците на речта. В общуването помежду им възникнали наченки на членоразделна реч.
Неоантроп (Хомо сапиенс, кромавьонски човек). Възникнал е преди 40 хил. г. Обемът на черепната му кухина достига 1600 ст3, а ръстът — 180 ст. Скелетът притежава всички характерни особености на съвременните хора.
За общуването помежду си неоантропите използвали членоразделна реч. Постепенно започват да се формират обществени отношения.
За изхранването си освен с лов, риболов и събирачество неоантропът започнал да се занимава с примитивно земеделие. Преди 15 хил. г. в Азия той започнал да засява семена от житни растения, сред които особено важен бил оризът. Постепенно неоантропът започнал да опитомява диви животни и да ги отглежда.
Преминаването от присвояващи форми на дейност (лов, риболов и събирачество) към произвеждащи дейности (земеделие, животновъдство) е друго важно събитие в антропогенезата.
С развитието на материалната култура постепенно започнало и развитието на духовната култура. Възникнал художествен усет и необходимост от художествена изява. Неин израз са откритите пещерни скални рисунки на животни и ловни сцени, както и скулптурните изображения на животни и женски тела. Развитието на материалната култура позволило на човека да се приспособи към разнообразните условия на околната среда. Човекът започнал да завладява все нови и нови територии. Заселването на американския континент например започнало преди 28 хил. г. и продължило около 3000 г., докато между Азия и Америка съществувала сухоземна връзка. Тази връзка се образувала отново преди 14 хил. г. и просъществувала 6000 г. Тогава се осъществила втората вълна на заселване на Америка по суша.
След възникването на земеделието в Близкия изток преди 10 хил. г. земеделците започнали да се разселват на запад с темп, приблизително 1 километър на година, и накрая се установили в цяла Европа. Тези първи земеделци постепенно изместили местните номади ловци. Така преди 10—12 хил. г. възникнал днешният разумен човек — Хомо сапиенс реценс. С появата му завършва палеонтологичната история на човека и започва историята на човечеството 2.34.).

[DulceGatito]

мерсии :-)