uSmivKaLovE
10-17-2009, 17:06
Здравейте. Пиша ви, за да споделя какво ми се случва и да ми дадете някакъв съвет, особено ако има такива, които са преживяли нещо подобно.
С приятеля ми сме почти година заедно, но имаше период от около месец, в който само се разделяхме и събирахме. :? Преди това го мислех за коренно различен човек, който държи на връзката ни. В първия момент, когато каза, че иска да се разделим ми беше трудно да повярвам. В този един месец той се държеше ту добре, ту ме нараняваше страшно много. Виждах го, че се бори със себе си, но... просто не знаех защо, а когато питах той се ядосваше.
Дойде момент, в който на мен ми писна и реших, че няма за какво да се унижавам повече, като го търся. Излязох с друго момче няколко пъти, същевременно той с друго момиче. В същото време, вече разделени окончателно, продължихме да поддържаме контакт. Мина седмица-две и аз оставих момчето, както и той остави момичето...
Видяхме се и той каза, че иска да се съберем. Тогава аз се чудих много, защото... знаех какво ще стане. Мислех, че ще минат ден-два и пак ще ме нарани. Затова първоначално отказах. Но после... не издържах. Всичко в мен надделя и се съгласих. Казах си да става каквото ще.
И така... неочаквано за мен вече сме заедно около половин месец отново и.... ето къде е проблемът. Не съм очаквала да е същото, но не очаквах да бъде и така. Страх ме е страшно много, че ще ме нарани.
Чела съм много теми тук, в които хора споделят, че след подобно нещо нищо никога няма да е същото... Ами да. Сега осъзнах какво значат тези думи.... Вече не обръщам внимание на хубавите неща, които ми казва. Гледам с недоверие на всичко свързано с него... Донякъде ми е празно, но знам, че си го обичам. Просто ме е страх да му се доверя, както преди... Случвало ли ви се е подобно нещо? Накъде отиват нещата при такова положение? :(
С приятеля ми сме почти година заедно, но имаше период от около месец, в който само се разделяхме и събирахме. :? Преди това го мислех за коренно различен човек, който държи на връзката ни. В първия момент, когато каза, че иска да се разделим ми беше трудно да повярвам. В този един месец той се държеше ту добре, ту ме нараняваше страшно много. Виждах го, че се бори със себе си, но... просто не знаех защо, а когато питах той се ядосваше.
Дойде момент, в който на мен ми писна и реших, че няма за какво да се унижавам повече, като го търся. Излязох с друго момче няколко пъти, същевременно той с друго момиче. В същото време, вече разделени окончателно, продължихме да поддържаме контакт. Мина седмица-две и аз оставих момчето, както и той остави момичето...
Видяхме се и той каза, че иска да се съберем. Тогава аз се чудих много, защото... знаех какво ще стане. Мислех, че ще минат ден-два и пак ще ме нарани. Затова първоначално отказах. Но после... не издържах. Всичко в мен надделя и се съгласих. Казах си да става каквото ще.
И така... неочаквано за мен вече сме заедно около половин месец отново и.... ето къде е проблемът. Не съм очаквала да е същото, но не очаквах да бъде и така. Страх ме е страшно много, че ще ме нарани.
Чела съм много теми тук, в които хора споделят, че след подобно нещо нищо никога няма да е същото... Ами да. Сега осъзнах какво значат тези думи.... Вече не обръщам внимание на хубавите неща, които ми казва. Гледам с недоверие на всичко свързано с него... Донякъде ми е празно, но знам, че си го обичам. Просто ме е страх да му се доверя, както преди... Случвало ли ви се е подобно нещо? Накъде отиват нещата при такова положение? :(