View Full Version : Как бихте постъпили?
Наскоро разбрах, че не мога да имам деца, а съм едва на 18 години. :( Гаджето ми винаги е бил до мен и ме е подкрепял във всичко, но той винаги ми е разправял как иска да има деца от мен и тн. Аз лично още от малка съм искала да си осиновя дете, а не да раждам, но никога не съм си представяла, че няма да мога да родя дете. Вие бихте ли останали с гаджето си, ако знаете, че тя/той не може да има деца? Бихте ли склонили в бъдеще да си осиновите? Ако да/не защо?
С гаджето ми сме от много дълго време заедно, живеем заедно и той винаги е бил до мен. Още не съм му казала, че не мога да имам деца, но обмислям как да му го кажа.
Daveyjones
05-26-2010, 17:57
[/b]Ами седнете и поговорете като големи хора,обесни му как стоят нещата , искрено вярвам ,че ако найстина той те обича ще те разбере..мисля ,че точно сега ти се нуждаеш от неговата подкрепа .. искрено сажълявам за това което ти се е случило ..
Lincheto
05-26-2010, 18:00
Първо...съжалявам много за теб.
Той със сигурност ще се почувства ужасно, но аз съм сигурна ще бъде до теб и.. ще се справите заедно. Не вярвам да те остави.
DqVoLsKoJeLaNiE
05-26-2010, 18:05
Понякога мълчанието е злато..., но в твоя случай-определено НЕ. Говори с него, кажи му как стоят нещата, ако наистина иска да е с теб, би трябвало да се съгласи да си осиновите дете. Щом живеете заедно, ще те разбере, свикнал е с теб, не би те отхвърлил, заради нещо, за което ти нямаш вина..поне аз така мисля. Само не му го съобщавай прекалено рязко, отдели една вечер, за да обсъдите как стоят нещата, как той го приема, дали ще може да продължи като знае, че мечтите му да има дете от теб са на практика неизпълними...за да му покажеш, че има светлина в тунела, му кажи какви прекрасни деца, които са изоставени от родителите си по една или друга причина седят в домовете за сираци, нуждаещи се от помощ и любов, каквато вие можете да им осигурите. :)
Много съжалявам за теб. :(
След като иска деца от теб явно те обича .. а след като те обича ще иска да бъде с теб въпреки всичко. Кажи му истината, той ще те разбере. :)
Според мен трябва да му го кажеш, колкото се може по-скоро, защото така или иначе някой ден ще ти се наложи да го сториш. Ако остане до теб ще си разбрала, че той е твоят човек, а ако те зареже - поне ще си разбрала по-рано, че не е твоят човек... не знам... аз поне така ги виждам нещата.
И аз мисля като вас, че би ме разбрал, но имах нужда някой да ме подкрепи. :)
Заедно сме от 6 години. За тях направихме така, че да заживеем заедно, родителите ни ни харесват и се разбират идеално един с друг. Винаги сме имали подкрепа от всички. уСпяхме с много труд да изградин едно райско кътче в къщи и всичко това сме постигнали заедно с общи сили. Това според мен доказва, че той има сериозни намерения. Няколко пъти ми е говорил за брак, но първият път бях малка и меко казано обърнах отговорът си на шега. :D Това, че не мога да имам деца малко прецаква нещата и неговите мечти за момченце и момиченце с 1 година разлика, сини очички и руси коси, но аз винаги съм била на мнение, че няма смисъл да се ражда поредното гърло искащо храна, при полужение, че има толкова много гладуващи деца по приютите и толкова много млади майки, които не могат да гледат децата си и ги дават за осиновяване.
Днес ще говоря с него и дано всичко мине добре. :)
А вие как бихте постъпили, ако гаджето ви ви каже, че не може да има деца и бихте ли се съгласили да си осиновите?
WaterLilly
05-26-2010, 18:19
Щом те обича, няма какво да се притесняваш.
Ще обичате едно осиновено дете толкова, колкото и биологично ваше. ;-)
От 12-годишна си с него? И те е страх да му признаеш?
Ако това е вярно, вие трябва да си знаете и кътните зъби, както се казва. Няма от какво да се тревожиш.
whitediamond
05-26-2010, 18:23
Наистина е кофти,ама айде да се спрете хора. На момичето му е трудно и без да и натяквате колко много съжелявате=жал ви е за нея,така ще стане още по-зле. Иначе поговори с гаджето си,при всеки мъж е различно. За едните няма кой знае ква разлика,смисъл дали детето е неговата кръв и плът,той ще го обича като неговото. Но някои мъже просто не могат да приемат,че детето не е негово. Нз зависи от гаджето,лично за мен няма да е кой знае ква катастрофа ако детето не е лично мое,ем нали е дете все пак,това,че не е твое не го лишава от обичта и грижите,нали така?
От 12-годишна си с него? И те е страх да му признаеш?
Ако това е вярно, вие трябва да си знаете и кътните зъби, както се казва. Няма от какво да се тревожиш.
Не ме е страх да му призная. Винаги всичко съм му казвала съвсем искрено без значение дали това ще го нарани, но се чувствам длъжна да му казвам всичко. Наистина се познаваме много добре, но в подобна ситуация честно казано всичко пропада и за момент не мога да съм сигурна в нищо. :( Именно затова направих тази тема, за да събера малко смелост и честно казано я получих. :)
В крайна сметка, това си си ти, ти си такава. Ако наистина сте толкова време заедно, не мисля, че имаш от какво да се тревожиш.
Да, това ще е тест за връзката ви. Да, може и да не издържи. Но си достатъчно млада, за да търсиш отново.
Шансът при нещо такова винаги е 50-50... За нещастие, в твоя случай, не би могла да сториш нищо, което да промени решението му.
Наистина, ако те обича, ще те приеме. Но е твое ЗАДЪЛЖЕНИЕ да му кажеш :)
cherinka
05-26-2010, 18:43
Напоследък нашумяха коментарите за това как друга жена да износи плода, ако ти не си в състояние (нямаш тази възможност).
Много мои приятелка коментираха "Как?! Да износя детето си и после да го дам на друга?!?!". Глупаво.
Не се поставят в това положение, че след време биха могли да попаднат в другата крайност.
Дори аз се замислям и наистина ако не мога да имам деца бих предпочела да следя бременността на жената, която ще ми даде отрочето си. Нито ще й забранявам да го вижда, нито нищо.
Дори ако приятелят ми не ме зареже след като разбере,че не мога да го даря с дете, бих му предложила той да е бащата.
Честно... не знам как мога да допусна да имам алтернатива за такъв проблем, но.... медицина...
Дори по медиите нашумя, че щели да узаконят тази вид дейност...
Относно последния ти въпрос... за осиновяване... колебая се. Предпочитам да познавам жената/мъжът, който ще ми даде детето си, да имам родословното им дърво 8-) и всичките им медицински книжки 8-)
Ако приятелят ми не може да има деца... бих износила от друг, ако е съгласен, ако ли не - осиновяване. :)
whitediamond
05-26-2010, 19:03
Напоследък нашумяха коментарите за това как друга жена да износи плода, ако ти не си в състояние (нямаш тази възможност).
Много мои приятелка коментираха "Как?! Да износя детето си и после да го дам на друга?!?!". Глупаво.
Не се поставят в това положение, че след време биха могли да попаднат в другата крайност.
Дори аз се замислям и наистина ако не мога да имам деца бих предпочела да следя бременността на жената, която ще ми даде отрочето си. Нито ще й забранявам да го вижда, нито нищо.
Дори ако приятелят ми не ме зареже след като разбере,че не мога да го даря с дете, бих му предложила той да е бащата.
Честно... не знам как мога да допусна да имам алтернатива за такъв проблем, но.... медицина...
Дори по медиите нашумя, че щели да узаконят тази вид дейност...
Относно последния ти въпрос... за осиновяване... колебая се. Предпочитам да познавам жената/мъжът, който ще ми даде детето си, да имам родословното им дърво 8-) и всичките им медицински книжки 8-)
Ако приятелят ми не може да има деца... бих износила от друг, ако е съгласен, ако ли не - осиновяване. :) Ама верно ли,че ще го узаконяват.Е па ако е така си е екстра... :P
Daveyjones
05-26-2010, 19:14
Авторке тичай при него , колкото по скоро му кажеш толкова по добре ..
П.П .. Разкажи ни какво е станало ,че ми стана любопитно;д
Бе на 18 години не си ли малко малка за деца? Я почакай 6-7 години, пък после мисли на тази тема...
lipsvashh_mi
05-26-2010, 19:34
Щом те обича, няма какво да се притесняваш.
Ще обичате едно осиновено дете толкова, колкото и биологично ваше. ;-)
така е...няма да има значение щом те обича и иска да естебе-все пак вината не е твоя,че не можеш да иваш деца....ще го преодолеете.
ПП Наистина съжалявам...но бъди силна и не се предавай,ей :)
Бе на 18 години не си ли малко малка за деца? Я почакай 6-7 години, пък после мисли на тази тема...
Ти май нищо не разбра...не съм казвала, че искам дете на 18 години, а че принципно не мога да имам мое дете. Какъв е смисъла да чакам 6/7 годинки и тогава да кажа на гаджето си, че не мога да имам деца. Ако той иска да има свое биологично дете няма смисъл да му губя 6/7 годинки от живота.
По темата: Снощи си поговорихме и всичко мина добре. :) Гушна си ме, поговорихме над проблема, разбра ме и както винаги остана до мен да ме подкрепя. :) Вярно част от мечтите му може и да не се сбъднат, но само времето ще покаже, а аз се радвам, че той постави връзката ни пред една мечта, с което доказа, че е готов на всичко да сме си заедно. :)
DeViLMaN
05-27-2010, 10:02
такива хора ме радват ... струва си да търсиш лиюбовта през целия си живот ако трябва . Съжелявам за случилото се с теб, на добрите хора им се случват ужасни неща, а не го заслужават ... :)
пожелавам ви много щастие и любов ( аз защо не и няколко деца ) :)
незнам какво да ти кажа ...много съжелявам :(
а относно аз какво бих направил..немога да ти кажа точно , защото още едва съм на 17 и не съм мислил за деца ,а и не съм живял с приятелката си (която вече нямам)
но ако той те обича ЩЕ ОСТАНЕ С ТЕБ!само това бих ти казал
whitediamond
05-27-2010, 10:46
Бе на 18 години не си ли малко малка за деца? Я почакай 6-7 години, пък после мисли на тази тема...
Ти май нищо не разбра...не съм казвала, че искам дете на 18 години, а че принципно не мога да имам мое дете. Какъв е смисъла да чакам 6/7 годинки и тогава да кажа на гаджето си, че не мога да имам деца. Ако той иска да има свое биологично дете няма смисъл да му губя 6/7 годинки от живота.
По темата: Снощи си поговорихме и всичко мина добре. :) Гушна си ме, поговорихме над проблема, разбра ме и както винаги остана до мен да ме подкрепя. :) Вярно част от мечтите му може и да не се сбъднат, но само времето ще покаже, а аз се радвам, че той постави връзката ни пред една мечта, с което доказа, че е готов на всичко да сме си заедно. :) Поздравявам те,че се намерила подходящия за теб човек,който да остане с теб въпреки трудностите които ни поднася живота. Някои хора цял живот търсят и не могат да намерят. Желая ви щастие и все така да се обичате. (h)
Поздравявам те,че се намерила подходящия за теб човек,който да остане с теб въпреки трудностите които ни поднася живота. Някои хора цял живот търсят и не могат да намерят. Желая ви щастие и все така да се обичате. (h)
Мерси много! :) Надявам се и вие да сте или да намерите подходящия човек.
justonegirlwithonehope
05-27-2010, 11:33
Лично аз бих приела мисълта, че няма да мога да имам деца от приятеля ми и не бих го оставила.Тъкмо обратното в такъв момент бих се вкопчила още по-силно в него и бих го подкрепила.Най-добре е да седнете, да поговорите и да обясниш положението си.Не вярвам да те остави в такъв момент, просто не знам какъв човек трябва да е, за да го направи.
ПП: Искрено съжелявам. :(
Много се радвам за това как са се стекли обстоятелствата. Браво на теб !! Бъдете щастливи! Пожелавам ти да си имаш едни прекрасни деца ! Бъди спокойна, на този свят всичко е възможно, така че нищо чудно и да си имаш твое биологично дете някой ден ! Искрено ти го пожелавам !
anonymous708973
05-27-2010, 13:52
Еми евала! Най-накрая сериозна и грамотно написана тема с истински проблем, който бива решен зряло. Свалям ти шапка, момиче :)
DoomShadow
05-27-2010, 13:58
поговори с него. сигурен съм, че ще те разбере, ще те подкрепи и в никакъв случеи няма да те остави, ако те обича истински. сигурен съм в това което казвам :( :( :(
Ако се обичате, както изглежда, не мисля че това ще е проблем, а и така ще дадете шанс за пълноценен живот на някое дете, чийто родители не могат да му предоставят това ..