futbolita
12-15-2010, 17:03
Здравейте,тази история я пише едно до болка измъчено момиче,търсещо един невъзможно спокоен живот.Обръщам се към всички момичета,преживели любовна раздяла,тези чиито редовен девиз е "Живота ми няма смисъл" Настанете се удобно защото сега ще ви разкажа една история,предназначена да покаже на всички вас : изстрадали момичета, колко труден е живота.
Когато бях на 3 родителите ми се разделиха.Нямам спомени за причината,но майка ми ми казваше че баща ми е бил алкохолик и редовно и е посягал.Ден, след ден малко по малко тя ме накара да го намразя..10 години не съм знаела как изглежда истинския ми баща.После се омъжи за човек,който я преби още на сватбата им.Оказа се че и той е зависим от алкохола.Същия този човек беше военен и наказанията му бяха жестоки. Когато свършех пакост ме наказваше с глад.Почти през вечер се напиваше и пребиваше майка ми до смърт а аз бях всидетел на всеки удар...Плачех защото гледах как тя се измъчваше но не можех да направя нищо..На 13-тия ми рожден ден едно момче се възползва от мен, с обещанието че никога няма да ме изостави.На същия този ден опитах от всичко.Посегнах към наркотици,алкохол,цигари и каквото се сетите... "Приятелите ми" ме убеждаваха колко е хубаво да се друсаш,как забравяш за проблемите.А на мен само това ми трябваше...Исках поне за секунда да забравя какво всъщност се случва около мен.Не се пристрастих,но испитвах желание да го правя само и единствено за да се пренеса в идеалния свят...Така започнах всеки ден да шмъркам по една линия,с времето тя ставаше все по-голяма..Един прекрасен ден майка ми разбра и ми каза че не иска никога да ме вижда...Изгони ме ... Прекарах вечерта във един вход,измръзнала от студ...Защото всички онези мои "приятели" ми затвориха вратата под носа.Гаджето ми ме заряза още когато преспах с него.Докато стоях в онзи вход се питах дали някога майка ми ще ми каже че ме обича,дали ще ме прегърне силно,така както прегръщаше съпруга си (същия човек,който всеки ден я пребиваше) Трудно ми беше да осмиля факта че тя обичаше повече него...(Поне така си мислех за момента)Тази майчина ласка възпявана в много песни,аз не я познавах...И така оставена на произвола на съдбата трябваше сама да намеря изход от ситуацията,а именно да намеря истинския си баща.Отидох при леля ми и тя ми даде телефона му.Когато му звъннах,му обясних всичко и му казах че умирам от студ и няма каде да отида (Тъй като майка ми беше забранила на леля ми да ме прибере).Тогава той ми отговори : Вмомента съм на работА чак довечера ще мога да се видя с теб.Изчаках вечерта и отидох у тях ... Той ме прие .Тогава започнаха другите ми мъки.Той пиеше повече дори от съпруга на майка ми.Всяка вечер ми звънеше да го прибирам от кръчмите.За 2те години в които живях при него той НИКОГА не ми е давал пари...Но всяка вечер беше по стриптийз барове,кръчми и т.н.Единственото,което ме крепеше беше моята на половина сестра.Баща ми имаше второ дете от друга жена,която ми вчерни живота.Между временно се запознах с едно момче,което даваше (И все още дава всичко за мен)Избягах и отидох да живея при него и родителите му.(Неговите родители до тогава бяха особено добри с мен)Мина се време,допуснах много грешки...Прекъснах училище защото ми се налагаше да работя понеже неговите родители искаха пари за сметки а той не можеше да си намери работа.До скоро работех в едно кафе,където всяка вечер пияници се гавреха с мен.Работех 20 смени в месеца по 12 часа и взимах 300 лева заплата с която 200 лева давах на майка му а останалите 100 купувах цигари.Тук е момента да спомена че майката и бащата на гаджето ми рабтят за 3000 лева общо.С 500 лева плащаха сметките,с още 300 храната ни за месеца и останалите испиваха. Сигурно се питате защо не съм започнала работа другаде...Ами защото съм на 17 и никаде не ме искат .Няма да изпадам в други подробности.Само ще ви кажа 1 : Родителите на гаджето ми са зависими от алкохола ... И ДВАМАТА! Майка му ме мрази и постоянно се опитва да ни раздеели..Тя сама ми каза че от двамата и синове съм избрала нейната слабост а по нейните думи (Той никога няма да се ожени докато тя е жива)
От 1 месец съм уволнена и тя ме залашва че ще ме изгони ...Приятеля ми постоянно се кара с нея но тя му казва че ще изгони и двама ни...Стане ли това ние няма каде да отидем...Единственото което ми остана са мечтите..Знаете ли за какво си мечтая..Мечтая си за един спокоен живот,мечтая си за една скромна работа...Нищо друго не ми трябва...
И сега за финал ще кажа на всички вас,някаде там отчаяни момичета: Ценете това,което имате.Защото аз нямам нищо и можеби никога няма да имам...
Когато бях на 3 родителите ми се разделиха.Нямам спомени за причината,но майка ми ми казваше че баща ми е бил алкохолик и редовно и е посягал.Ден, след ден малко по малко тя ме накара да го намразя..10 години не съм знаела как изглежда истинския ми баща.После се омъжи за човек,който я преби още на сватбата им.Оказа се че и той е зависим от алкохола.Същия този човек беше военен и наказанията му бяха жестоки. Когато свършех пакост ме наказваше с глад.Почти през вечер се напиваше и пребиваше майка ми до смърт а аз бях всидетел на всеки удар...Плачех защото гледах как тя се измъчваше но не можех да направя нищо..На 13-тия ми рожден ден едно момче се възползва от мен, с обещанието че никога няма да ме изостави.На същия този ден опитах от всичко.Посегнах към наркотици,алкохол,цигари и каквото се сетите... "Приятелите ми" ме убеждаваха колко е хубаво да се друсаш,как забравяш за проблемите.А на мен само това ми трябваше...Исках поне за секунда да забравя какво всъщност се случва около мен.Не се пристрастих,но испитвах желание да го правя само и единствено за да се пренеса в идеалния свят...Така започнах всеки ден да шмъркам по една линия,с времето тя ставаше все по-голяма..Един прекрасен ден майка ми разбра и ми каза че не иска никога да ме вижда...Изгони ме ... Прекарах вечерта във един вход,измръзнала от студ...Защото всички онези мои "приятели" ми затвориха вратата под носа.Гаджето ми ме заряза още когато преспах с него.Докато стоях в онзи вход се питах дали някога майка ми ще ми каже че ме обича,дали ще ме прегърне силно,така както прегръщаше съпруга си (същия човек,който всеки ден я пребиваше) Трудно ми беше да осмиля факта че тя обичаше повече него...(Поне така си мислех за момента)Тази майчина ласка възпявана в много песни,аз не я познавах...И така оставена на произвола на съдбата трябваше сама да намеря изход от ситуацията,а именно да намеря истинския си баща.Отидох при леля ми и тя ми даде телефона му.Когато му звъннах,му обясних всичко и му казах че умирам от студ и няма каде да отида (Тъй като майка ми беше забранила на леля ми да ме прибере).Тогава той ми отговори : Вмомента съм на работА чак довечера ще мога да се видя с теб.Изчаках вечерта и отидох у тях ... Той ме прие .Тогава започнаха другите ми мъки.Той пиеше повече дори от съпруга на майка ми.Всяка вечер ми звънеше да го прибирам от кръчмите.За 2те години в които живях при него той НИКОГА не ми е давал пари...Но всяка вечер беше по стриптийз барове,кръчми и т.н.Единственото,което ме крепеше беше моята на половина сестра.Баща ми имаше второ дете от друга жена,която ми вчерни живота.Между временно се запознах с едно момче,което даваше (И все още дава всичко за мен)Избягах и отидох да живея при него и родителите му.(Неговите родители до тогава бяха особено добри с мен)Мина се време,допуснах много грешки...Прекъснах училище защото ми се налагаше да работя понеже неговите родители искаха пари за сметки а той не можеше да си намери работа.До скоро работех в едно кафе,където всяка вечер пияници се гавреха с мен.Работех 20 смени в месеца по 12 часа и взимах 300 лева заплата с която 200 лева давах на майка му а останалите 100 купувах цигари.Тук е момента да спомена че майката и бащата на гаджето ми рабтят за 3000 лева общо.С 500 лева плащаха сметките,с още 300 храната ни за месеца и останалите испиваха. Сигурно се питате защо не съм започнала работа другаде...Ами защото съм на 17 и никаде не ме искат .Няма да изпадам в други подробности.Само ще ви кажа 1 : Родителите на гаджето ми са зависими от алкохола ... И ДВАМАТА! Майка му ме мрази и постоянно се опитва да ни раздеели..Тя сама ми каза че от двамата и синове съм избрала нейната слабост а по нейните думи (Той никога няма да се ожени докато тя е жива)
От 1 месец съм уволнена и тя ме залашва че ще ме изгони ...Приятеля ми постоянно се кара с нея но тя му казва че ще изгони и двама ни...Стане ли това ние няма каде да отидем...Единственото което ми остана са мечтите..Знаете ли за какво си мечтая..Мечтая си за един спокоен живот,мечтая си за една скромна работа...Нищо друго не ми трябва...
И сега за финал ще кажа на всички вас,някаде там отчаяни момичета: Ценете това,което имате.Защото аз нямам нищо и можеби никога няма да имам...