sashto22
12-19-2010, 05:34
На 13 съм, момиче.Не сучайно,че темата е в раздел "Любов".Нека почна от самото начало, никога не съм се разбирала с родители те ми, имам по голям брат, който превишава правата си и ме бие много често, но не е тук проблема..оказах се предадена не само от тях, а от момче за което гарантирах, но се оказа мамино синче.
Всичко започна преди около 2 месеца, той е с година по-малък от мен, но аз пропуснах този факт без да сметна, че е нужно да обърна внимание над него.Той започна всичко, погледи , усмивки докато аз "Лапнах въдицата".Всъшност той е свестно момче, но е прекалено срамежлив.Когато разбра, че го харесвам, вместо да дойде при мен да се запознаем, искаше аз да отида.Въпреки срама си, отидох, а когато щеше да бъде лесно ако имах скайпа или фейсбука му.Намерих фейсбука, но той не ме прие. После аз реших да му предложа, но чрез общия ни приятел, а той беше казал не.От тогава ме гледа отвреме на време, но не съм имала смелостта да му кажа нещо.По стечение на обстоятелствата, целия му клас разбра, и го бяха попитали дали ме харесва, ъой е казал не.И както казах, той ме гледа от време на време, но сега нали има сняг и се целим с неговите приятели, но той не ме цели..цели всичките си приятели даже и едно момиче от моя клас, но мен не..Който ид да го попита казва, че не ме харесва, незнам аз някак си дълбоко в сърцето знам, че може би иазпитва нещо към мен,даже в петъка,бяхме в една компания и той дойде и всичките ми приятели ми викат "Виж кой е тук: и аз се усмихнах и му казах "Здгравей, и той с една срамежлива усмивка ми отговори тихичко.Мисля утре, тоест понеделник, да му предложа отново , по един приятел, защото лично ако е ще се пръсне от срам, и да се надявам да каже да.Вие как мислите, имам ли шанс с него, мидлите ли, че ме харесва? :-)
Всичко започна преди около 2 месеца, той е с година по-малък от мен, но аз пропуснах този факт без да сметна, че е нужно да обърна внимание над него.Той започна всичко, погледи , усмивки докато аз "Лапнах въдицата".Всъшност той е свестно момче, но е прекалено срамежлив.Когато разбра, че го харесвам, вместо да дойде при мен да се запознаем, искаше аз да отида.Въпреки срама си, отидох, а когато щеше да бъде лесно ако имах скайпа или фейсбука му.Намерих фейсбука, но той не ме прие. После аз реших да му предложа, но чрез общия ни приятел, а той беше казал не.От тогава ме гледа отвреме на време, но не съм имала смелостта да му кажа нещо.По стечение на обстоятелствата, целия му клас разбра, и го бяха попитали дали ме харесва, ъой е казал не.И както казах, той ме гледа от време на време, но сега нали има сняг и се целим с неговите приятели, но той не ме цели..цели всичките си приятели даже и едно момиче от моя клас, но мен не..Който ид да го попита казва, че не ме харесва, незнам аз някак си дълбоко в сърцето знам, че може би иазпитва нещо към мен,даже в петъка,бяхме в една компания и той дойде и всичките ми приятели ми викат "Виж кой е тук: и аз се усмихнах и му казах "Здгравей, и той с една срамежлива усмивка ми отговори тихичко.Мисля утре, тоест понеделник, да му предложа отново , по един приятел, защото лично ако е ще се пръсне от срам, и да се надявам да каже да.Вие как мислите, имам ли шанс с него, мидлите ли, че ме харесва? :-)