shiningxstar
05-14-2012, 20:23
Първо го прочетете и споделете мнение, не искам съвети какво да правя, но все пак пишете каквото мислите ...
И така..един ден просто се реших да й пиша. Заговорихме се, опознахме се и така започнахме да си пишем всеки ден. Досега не бях изпитвала такова чувство. Дали пък не бях влюбена в същия като мен пол? Беше странно, различно от досегашните ми увлечения. Казвах си "Нее, не може да е това, едва ли" но ето, че чувствата ставаха все по-силни... Гадното е, че тя живее в друг град и не съм я виждала никога, "харесвам" я само по фейсбук. След това изречение вече сте си казали "О боже, да ти имам проблемите, въобразяваш си нещо" обаче тези чувства не могат да се объркат особено щом не съм я виждала. С всеки изминал ден започвам все повече да я търся, говорим си по 2-3 часа и когато тя излезе извън линия започва да ми липсва. Дори да е за половин-един час чувствам, че нещо не си е на мястото, сякаш нещо ми липсва. Ще си кажете, че това са глупости "пуберски истории", но нали се пак затова е сайта, да си споделяме мъките така да се каже. И да си продължа историята ... Не съм лесбийка, защото съм харесвала и момчета, имала съм гаджета, но това е някак по - различно. Чувствам се странна сега като го казвам.
Вече от седмица не пропускам ден, в който да не и пиша, просто като седна на копмютъра веднага си проверявам фейса и я търся. Ако е там започваме нашите дълги разговори, но проблемът ми е там, че нито имам шанс с нея (не, че искам да ходим или нещо такова, ще бъде извратено) нито тя ме чувства по същия начин. От толкова хора точно на мен трябваше да се случи .. Леле започнах да говоря се едно съм претърпяла някакъв дълъг период на несподелена любов (то пак си е така), разбито сърце, абе както и да е мисля, че това е нещо различно и все ще имате какво да кажете. Макар, че предполагам, че първият коментар ще е обида, защото това ни е културата на нас българите, да забелязваме негативното без да се замисляме, че не избираме сами кой ще харесаме :)
И така..един ден просто се реших да й пиша. Заговорихме се, опознахме се и така започнахме да си пишем всеки ден. Досега не бях изпитвала такова чувство. Дали пък не бях влюбена в същия като мен пол? Беше странно, различно от досегашните ми увлечения. Казвах си "Нее, не може да е това, едва ли" но ето, че чувствата ставаха все по-силни... Гадното е, че тя живее в друг град и не съм я виждала никога, "харесвам" я само по фейсбук. След това изречение вече сте си казали "О боже, да ти имам проблемите, въобразяваш си нещо" обаче тези чувства не могат да се объркат особено щом не съм я виждала. С всеки изминал ден започвам все повече да я търся, говорим си по 2-3 часа и когато тя излезе извън линия започва да ми липсва. Дори да е за половин-един час чувствам, че нещо не си е на мястото, сякаш нещо ми липсва. Ще си кажете, че това са глупости "пуберски истории", но нали се пак затова е сайта, да си споделяме мъките така да се каже. И да си продължа историята ... Не съм лесбийка, защото съм харесвала и момчета, имала съм гаджета, но това е някак по - различно. Чувствам се странна сега като го казвам.
Вече от седмица не пропускам ден, в който да не и пиша, просто като седна на копмютъра веднага си проверявам фейса и я търся. Ако е там започваме нашите дълги разговори, но проблемът ми е там, че нито имам шанс с нея (не, че искам да ходим или нещо такова, ще бъде извратено) нито тя ме чувства по същия начин. От толкова хора точно на мен трябваше да се случи .. Леле започнах да говоря се едно съм претърпяла някакъв дълъг период на несподелена любов (то пак си е така), разбито сърце, абе както и да е мисля, че това е нещо различно и все ще имате какво да кажете. Макар, че предполагам, че първият коментар ще е обида, защото това ни е културата на нас българите, да забелязваме негативното без да се замисляме, че не избираме сами кой ще харесаме :)