Да споделя и моята история

[broken hearted]

Здравейте! Историята ми е следната, доста подобна на много хора: Самотен съм, нямам приятели и хора, на които да разчитам.. Все по-често се питам, останаха ли истински хора, и знам отговорът-да. Просто аз не мога да ги открия.. Може би съм с малко по-труден характер, не допускам хора близо до себе си, винаги се държа на дистанция, защото не е имало случай, в който да допусна човек близо до мен и той да не ме нарани след това. На 21 съм, студент съм, лятото работя на морето, в останалото време уча, а когато искам да си почина се прибирам в родния ми град. И на трите места имам добри познати, излизам, смеем се, разхождаме се, но искам нещо по-различно. Пример: преди няколко месеца се разделих с приятелката си, и когато исках да споделя на един приятел, отговорът му беше: " Ти си луд. Сега няма какво да е**ш...". Е как да обясня на такъв човек какво искам, от какво се нуждая и т.н. Просто всички хора около мен започнаха да мислят така, имам чувството, че светът се изроди направо..Тъкмо, когато реша, че даденият човек си заслужава, че трябва да му се доверя, и той ме предава. И не е толкова лесно да се продължи напред, особено след като имаш толкова разочарования зад себе си. Лесно е да се каже отстрани.. Аз ще продължа и без това, просто няма да съм щастлив, поне засега.. Трудно е да си различен от останалите, и където и да отидеш, все на едни и същи да попадаш.. В един момент се отчайваш от цялата тази самота, от това да не можеш да споделиш с някой какво наистина ти тежи. Не ми липсват хора, с които да си бъбря.. Те са под път и над път. Липсват ми истинските хора, и най-вече истинската любов. А не поредната, която да ти казва "обичам те", а на другия ден да е с друг. Къде са хората, които си държат на думата, а когато нещата се променят, да запазят достойнството си и приятелството си, което са ти обещали.. И знам, че да си недоверчив и затворен в себе си, не е най-доброто решение. Години наред бях така, бях самотен, но поне нямаше кой да ме нарани. И точно, когато реших, че е време отново да обичам и да бъда обичан, бях наранен.. Не знам вече кое е по-добрият вариант, но и при двата животът ми не е пълноценен. Все още не съм открил истинският човек. Мисля, че тогава нещата ще се променят :). Благодаря, и поздрави!
П.С. Знам, че има доста такива теми. Надявам се да ме разберете. Все пак попадам на доста безсмислени теми, и по тази причина не мисля, че моята история е толкова излишна. Освен това съм спазил, или поне така си мисля, всички пунктуационни, граматични и правописни норми в българския език :D

[А Л И С А]

Вярвай, че истинските хора /както ги наричаш/ ще дойдат и в твоя живот. Не трябва да се отчайваш. Светът не е приказка, за съжаление! Не всеки има късмета да бъде заобиколен от верни приятели. Аз ще ти дам само един съвет. За съжаление,хората се нараняваме взаимно без да искаме. Не знам до каква степен си бил предаван и нараняван от тях, но е човешко да се греши, но също толкова човешко е да прощаваме. Да, някои неща трудно се прощават, но не всички. Ще намериш това,което търсиш. Просто е въпрос на време. Но не оставай с очакването, че те ще ти паднат от небето, полагай повече усилия и ще намериш не само добри и верни пирятели, но и голямата Любов. Мисли положително, вярвай и действай!

[Amore-Mio*]

Здравей!

Всеки един човек, поне веднъж през своя живот преминава през такъв или подобен период. Не се плаши. Ти си вече зрял, знаеш какво търсиш и искаш, и ще го намериш - стига да гледаш положително на нещата и да търсиш, и виждаш добрите страни на нещата, не само лошите. Общувай си с хората, без да имаш като фикс-идея да си намериш истински приятел - такива днес рядко се намират. Просто си живей живота, забавлявай се и всичко с времето си.