s0b1esk1
02-07-2015, 22:47
Бях едно мазно метълче на 15 години с дълга коса. Никой не ме поглеждаше. Гаджета - нямах. Всичките момичета се кефаха на яко нацепени пичове, които слушаха рап или чалга, блъскаха яко във фитнеса, пушеха от "веселите" цигарки и не учеха въобще. Класът ми не правеше изключение. Повечето мацурани си бяха чиста доза кифляк, а мъжкарите си бяха батки и половина. Спомням си как един път едно момче хвана MP3-то ми. Издърпа го от ушите ми, а в него ечеше Jrock песен. Каза ми:
- Какво ги слушаш тея "китайци", бе? Ще си останеш мухльо вовеки веков.
След това ме замери с устройството и ме напсува. Но аз не го взех насериозно. Тогава си бях още заблудения идиот, който си мислеше, че ще промени света и ще накара всички да му обръщат внимание.
Повратна точка в моя живот се случи един ден на вече изминалата 2013 година. Беше един майски ден, в който бях изкарал поредната шестица. Вървях по улицата сам, естествено, и си тананиках някаква японска песен. Радостен от положените усилия и заслуженото шест не подозирах какво ми готви съдбата. А именно пълна промяна. Най-накрая щях да имам щастлив живот с момиче до себе си, нямаше да съм аутсайдер, различен или гнусният зубър с дългата коса, когото всички обиждаха.
Скоро наближавах моята панелка и щях да съм си у нас, но изведнъж зад мен изскочиха две момчета от моя клас. Извикаха ме, а аз се обърнах. Дойдоха до мен и ми казаха:
Ти защо остана в часа по История, кретен?
Искаш ли сега да те пречукаме от бой, заради теб класната търси родителите ни. Ако бяхме избягали всички нямаше да извика на всички родителите, я!
Аз им обясних, че не съм искал да стане така. Единият ме хвана за гушата и ми каза, да не гъквам, а аз се разплаках.
Още от малък си бях лесно раним. Дори момичетата от бившите ми класове можеха да ме сплашат за бой, камо ли тея мускулести пичове. Той ме пусна и почна заедно с другия да ми се присмиват, че рева като бебе. Аз плачех, а те ми се подиграваха. Накрая просто се затичах към нас, когато се прибрах се наревах хубаво и започнах да мисля как да си променя живота. И накрая разбрах като не мога да променя тях ще променя себе си. Бях взел решението да се променя тотално. Отидох при фризьорката и, и казах да ме постриже 2 или 3 номер. Смених Jrock песните със E. C. C. C. и мазни чалгии, но повече рап като Dim4ou, F. O., Криско и естествено вкарах любимата песен на повечето българи - Ставай и са махай!
За нула време изпродадох повечето си учебници и с парите, които имах си направих карта за фитнеса, даже имах за две. За има няма два, три месеца натрупах добра мускулна маса. Вече променният аз повече се харесваше на съучениците ми. Завързах приятелства с тях. Дори си направих Фейсбук и имаше кой да добавя като приятел. Сега съм на 17, имам гадже, имам и приятели и пуша цигари, пия алкохол и се вкарвам яко в джаза. Учебната система ме защитава и ще продължа и в 12 клас, а матурите ще го ударя на тото или ще си ги купя. Ще отида в някой калпав университет да се правя, че уча нещо, а само ще се правя лееш в дискотеките на рапове и чалгички.
Исках просто да споделя всичко това с Вас! И запомнете: Ставай и са махай!
- Какво ги слушаш тея "китайци", бе? Ще си останеш мухльо вовеки веков.
След това ме замери с устройството и ме напсува. Но аз не го взех насериозно. Тогава си бях още заблудения идиот, който си мислеше, че ще промени света и ще накара всички да му обръщат внимание.
Повратна точка в моя живот се случи един ден на вече изминалата 2013 година. Беше един майски ден, в който бях изкарал поредната шестица. Вървях по улицата сам, естествено, и си тананиках някаква японска песен. Радостен от положените усилия и заслуженото шест не подозирах какво ми готви съдбата. А именно пълна промяна. Най-накрая щях да имам щастлив живот с момиче до себе си, нямаше да съм аутсайдер, различен или гнусният зубър с дългата коса, когото всички обиждаха.
Скоро наближавах моята панелка и щях да съм си у нас, но изведнъж зад мен изскочиха две момчета от моя клас. Извикаха ме, а аз се обърнах. Дойдоха до мен и ми казаха:
Ти защо остана в часа по История, кретен?
Искаш ли сега да те пречукаме от бой, заради теб класната търси родителите ни. Ако бяхме избягали всички нямаше да извика на всички родителите, я!
Аз им обясних, че не съм искал да стане така. Единият ме хвана за гушата и ми каза, да не гъквам, а аз се разплаках.
Още от малък си бях лесно раним. Дори момичетата от бившите ми класове можеха да ме сплашат за бой, камо ли тея мускулести пичове. Той ме пусна и почна заедно с другия да ми се присмиват, че рева като бебе. Аз плачех, а те ми се подиграваха. Накрая просто се затичах към нас, когато се прибрах се наревах хубаво и започнах да мисля как да си променя живота. И накрая разбрах като не мога да променя тях ще променя себе си. Бях взел решението да се променя тотално. Отидох при фризьорката и, и казах да ме постриже 2 или 3 номер. Смених Jrock песните със E. C. C. C. и мазни чалгии, но повече рап като Dim4ou, F. O., Криско и естествено вкарах любимата песен на повечето българи - Ставай и са махай!
За нула време изпродадох повечето си учебници и с парите, които имах си направих карта за фитнеса, даже имах за две. За има няма два, три месеца натрупах добра мускулна маса. Вече променният аз повече се харесваше на съучениците ми. Завързах приятелства с тях. Дори си направих Фейсбук и имаше кой да добавя като приятел. Сега съм на 17, имам гадже, имам и приятели и пуша цигари, пия алкохол и се вкарвам яко в джаза. Учебната система ме защитава и ще продължа и в 12 клас, а матурите ще го ударя на тото или ще си ги купя. Ще отида в някой калпав университет да се правя, че уча нещо, а само ще се правя лееш в дискотеките на рапове и чалгички.
Исках просто да споделя всичко това с Вас! И запомнете: Ставай и са махай!