Лека полека оставам без приятели

[Life1]

Здравейте съфорумници :D,накратко аз съм на 21 години,студент в чужбина и започнах да осъзнавам че откакто завърших училище,хората покрай мен изчезват.Голяма част от тях заминаха да учат в други градове,други да работят в чужбина.Напът съм да се разделя с приятелката ми и факта че няма да има с кого да изляза направо ме плаши.Темата е по скоро да видя има ли такива като мен,как намирате нови запознанства и най-вече-ще оставате ли в България или смятате да я напускате.Айде поздрави от мен

[VinDiesel]

Това е живота, като дете помня как на улицата се събирахме по 50-60 човека, играехме "стражари и апаши" до 1-2 часа през нощта. Сега ден и нощ на улицата, може да видиш само 24 каратови циганета.
Когато смениш град или държава, ти губиш приятелите си, можеш само да се чуваш с тях.
Просто трябва, да си намериш нови приятели, завързваш контакти, отсяваш изметта и с, който или която си паснете на характер, ще завържете приятелство.

[Seattle]

Има, и винаги ще има. Особенно ако си мръднал в чужбина. Използвай всяка възможност за създаване на контакти и ще намериш хора които ти харесват. От там си намирате занимания и отношенията ви малко по малко се развиват, било то едно излизане на кафе в събота, или на дискотека, или просто за по 1 кино в петък вечер за разтоварване. Единственото правило тук е: Не отделяй време за човек който не отделя време за теб, колкото и да ти се иска те да са ти приятели.

[Fragments]

Приятели не ти трябват.Поне не много.С мойте приятели се виждаме 1-2 пъти в годината сега.Буквално се познаваме от бебета.Това че се виждаме толкова рядко прави точно тези моменти незабравими.Винаги можеш да излезеш с някой без значение дали е приятел или не.