turbo98
05-03-2017, 21:58
Здравейте..и добър вечер на всички.
Проблема ми,ако мога да го нарека проблем е следният..
С настоящето момиче се запознахме преди няколко месеца.
Тогава,като се запознахме,тя още имаше приятел,някакъв задник който се отнасяше с нея като със....
Аз като по голям на 18 и дадох съвет и тя го прие..тя е на 13.
После започнахме да ставаме по близки и по близки...
Докато най накрая събрах смелост й казах че я харесвам,и то много...Отначало тя нищо не казваше,но показваше достатъчно...
Минаха няколко месеца....не бяхме заедно но бяхме като такива.
Обичах я...казах й го...един от най хубавите моменти беше като ми каза ''Обичам те''...
После...една вечер нвщо се бях разприказвал,и тя ми каза ''млъкни'' но аз продължавах да дрънкам....тогава тя ме целуна,другия най хубав момент в живота ми.
Всичко вървеше много добре...
Докато един ден не ми каза ''Обичам те,но сега не е момента да сме заедно''...Истината е че израстнах без истински родители в лош квартал...Правил съм какви ли не неща..наркотици,бой..тренит х бокс и имах и сила и умения...удрах просто по силно и се разчу..Стигнало до ушите на близките й...и явно и повлияли по някакъв начин.
Каза ми да изчакам цели 5 години докато не започне сама да решава със кой да бъде.
Иска да ме промени,иска да стана по сдържан,по спокоен,понеже съм много избухлив,паля от всичко...тя се опитва да ме промени в по добра светлина.
Обича ме...вижда се...
Въпроса е дали си заслужава...
Така разделени...уж се обичаме...даже ми говори за семейство след време...Наистина незнм.
Искам всякакви съвети....Просто...Обичам я...Това е.
Благодаря!
Проблема ми,ако мога да го нарека проблем е следният..
С настоящето момиче се запознахме преди няколко месеца.
Тогава,като се запознахме,тя още имаше приятел,някакъв задник който се отнасяше с нея като със....
Аз като по голям на 18 и дадох съвет и тя го прие..тя е на 13.
После започнахме да ставаме по близки и по близки...
Докато най накрая събрах смелост й казах че я харесвам,и то много...Отначало тя нищо не казваше,но показваше достатъчно...
Минаха няколко месеца....не бяхме заедно но бяхме като такива.
Обичах я...казах й го...един от най хубавите моменти беше като ми каза ''Обичам те''...
После...една вечер нвщо се бях разприказвал,и тя ми каза ''млъкни'' но аз продължавах да дрънкам....тогава тя ме целуна,другия най хубав момент в живота ми.
Всичко вървеше много добре...
Докато един ден не ми каза ''Обичам те,но сега не е момента да сме заедно''...Истината е че израстнах без истински родители в лош квартал...Правил съм какви ли не неща..наркотици,бой..тренит х бокс и имах и сила и умения...удрах просто по силно и се разчу..Стигнало до ушите на близките й...и явно и повлияли по някакъв начин.
Каза ми да изчакам цели 5 години докато не започне сама да решава със кой да бъде.
Иска да ме промени,иска да стана по сдържан,по спокоен,понеже съм много избухлив,паля от всичко...тя се опитва да ме промени в по добра светлина.
Обича ме...вижда се...
Въпроса е дали си заслужава...
Така разделени...уж се обичаме...даже ми говори за семейство след време...Наистина незнм.
Искам всякакви съвети....Просто...Обичам я...Това е.
Благодаря!