stefan344
03-06-2018, 19:57
Здравейте! Аз съм момче на 18. Та към моята история. Преди 5 месеца се запознах с едно момиче и още в началото припламнаха искри и си допаднахме. Бързо станахме гаджета . Може би това е първото ми влюбване, понеже за много кратко се привързах към нея. Чувстата ми към нея продължаваха да се развиват доста бързо. Пък и да си призная сексът с нея беше много добър :Д, но не бях с нея заради това.
Всичко беше наред първия месец. В един момент обаче осъзнах, че нейните чувства спрямо мен не са толкова силни и, че тенденцията е да не се засилват. И от този момент започнаха проблемите. Държах се с нея, както никога досега със момиче. Просто по всякакъв начин и показвах, че ме е грижа за нея, естествно не изпадах в крайността, в която ставам досаден. Но наистина ми пукаше. Настроенията ми зависеха от нея. Животът ми зависеше от нея тези 5 месеца. Да, сега ще си кажете егати филмара, но който не го е изпитал няма как да знае.
Един от големите проблеми беше, че се виждахме рядко и под рядко имам предвид 1 път в седмицата, а понякога и не се виждахме цяла седмица. Това едно виждане ми беше крайно недостатъчно естествено и ме измъчваше. И двамата сме 00 набор. Все бяхме различни смени и ни оставаха вечерите и уикенда - дни, в които можехме да се виждаме. Тя , обаче, постоянно имаше оправдание, че нямало да можем да се видим.
Един ден реших, че ще остана до по-късно навън и по-рано и писах да се видим след даскало. Оказа се, че тя се била разбрала с някакъв неин приятел, та няма да може да излезнем. При което на мен стана супер тъпо, защото е писала на някакъв друг, а не на мен. Не ми беше проблем, че излиза с тях - никога не съм я ограничавал по никакъв начин. Проблемът беше, че почти винаги инициаторът на нашите срещи бях аз, а в редките случаи, когато тя изявяваше желание първо питаше други хора за излизане и чак тогава пишеше на мен(това го знам, защото чата ни беше нещо от сорта на, пък и се случваше често "айде да се видим, ама ще ти кажа след малко" и 10 минути по-късно"ми няма да мога съжалявам ще излизам с една приятелка<3"). Да, знам, че е трябвало още тогава да я зарежа, но просто си бях влюбен, не можех да и се разсърдя,пък и не съм от тези, които се сърдят. Бях готов да и простя всичките гафове.
Както и да е, на Бъдни вечер миналата година, скъсахме(тя ме скъса, но и аз възнамерявах да направя същото понеже не издържах вече). Зимната ваканция съответно мина малко смотано. Все си мислех за нея. Няколко дни след Бъдни вечер имам рожден ден. Тогава тя ми честити и започнахме пак да си пишем. Каза, че осъзнала какво ми е било и т.н. Тръгнахме отново на нова година. 2 седмици супер и пак всичко беше постарому. Пак скъсахме и пак се събрахме и така до средата на февруари тази година. Накрая ми беше писнало и и дадох 3 дни да си помисли и да ми каже дали нещата ще се случват, както трябва, ако ли не - чао. Беше ми писнало да ме разиграва. Минаха трите дни каза ми, че ще се промени. Уви, нищо не се промени и просто и теглих майната. От тогава обаче не спирам да я мисля. В началото беше голямо мъчение, след това посвикнах, но все още ми върти главата. Не знам какво да правя..
Всичко беше наред първия месец. В един момент обаче осъзнах, че нейните чувства спрямо мен не са толкова силни и, че тенденцията е да не се засилват. И от този момент започнаха проблемите. Държах се с нея, както никога досега със момиче. Просто по всякакъв начин и показвах, че ме е грижа за нея, естествно не изпадах в крайността, в която ставам досаден. Но наистина ми пукаше. Настроенията ми зависеха от нея. Животът ми зависеше от нея тези 5 месеца. Да, сега ще си кажете егати филмара, но който не го е изпитал няма как да знае.
Един от големите проблеми беше, че се виждахме рядко и под рядко имам предвид 1 път в седмицата, а понякога и не се виждахме цяла седмица. Това едно виждане ми беше крайно недостатъчно естествено и ме измъчваше. И двамата сме 00 набор. Все бяхме различни смени и ни оставаха вечерите и уикенда - дни, в които можехме да се виждаме. Тя , обаче, постоянно имаше оправдание, че нямало да можем да се видим.
Един ден реших, че ще остана до по-късно навън и по-рано и писах да се видим след даскало. Оказа се, че тя се била разбрала с някакъв неин приятел, та няма да може да излезнем. При което на мен стана супер тъпо, защото е писала на някакъв друг, а не на мен. Не ми беше проблем, че излиза с тях - никога не съм я ограничавал по никакъв начин. Проблемът беше, че почти винаги инициаторът на нашите срещи бях аз, а в редките случаи, когато тя изявяваше желание първо питаше други хора за излизане и чак тогава пишеше на мен(това го знам, защото чата ни беше нещо от сорта на, пък и се случваше често "айде да се видим, ама ще ти кажа след малко" и 10 минути по-късно"ми няма да мога съжалявам ще излизам с една приятелка<3"). Да, знам, че е трябвало още тогава да я зарежа, но просто си бях влюбен, не можех да и се разсърдя,пък и не съм от тези, които се сърдят. Бях готов да и простя всичките гафове.
Както и да е, на Бъдни вечер миналата година, скъсахме(тя ме скъса, но и аз възнамерявах да направя същото понеже не издържах вече). Зимната ваканция съответно мина малко смотано. Все си мислех за нея. Няколко дни след Бъдни вечер имам рожден ден. Тогава тя ми честити и започнахме пак да си пишем. Каза, че осъзнала какво ми е било и т.н. Тръгнахме отново на нова година. 2 седмици супер и пак всичко беше постарому. Пак скъсахме и пак се събрахме и така до средата на февруари тази година. Накрая ми беше писнало и и дадох 3 дни да си помисли и да ми каже дали нещата ще се случват, както трябва, ако ли не - чао. Беше ми писнало да ме разиграва. Минаха трите дни каза ми, че ще се промени. Уви, нищо не се промени и просто и теглих майната. От тогава обаче не спирам да я мисля. В началото беше голямо мъчение, след това посвикнах, но все още ми върти главата. Не знам какво да правя..