- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Здравни проблеми и болести
- Хранителни разстройства - анорексия и булимия
ImmortalSportFreak мерси много за съветите.На 15 съм висока съм 165 см и тежа в момента 49.5/50 кг като се наям обилно :Д. От 3 дена някъде започнах да ям супер калорична храна и странното е, че не съм напълняла с грам дори. Даже имам чувството ,че все още свалям.Не знам.. проблема са ми краката,за задника не ми пука под дрехите изглажда добре,обаче тези гаднии бедраа... попринцип не ми пука ,но вече е лято и искам да ходя с къси панталони,а всички момичета около мен са клечки тка да се каже и се комплексирам.Вече половината ми дрехи са ми големи ,циците ми отслабнаха (и май само там виждам промяна) и вече не знам какво да правя.
Ще ти бъда много благодарна, ако ми кажеш някъкви упражнения за отслабване на бедрата , а не за мускули.
Иначе преди ядох мюсли за закуска след това яйце или зелена салата с риба тон много ябълки ,краставици и домати и мнооооого вода поне по 1.5 л. ,вечер ям пъпеш докато гледам Sex and the city .
А сега каквото ми падне :Д
Ми аз има половината от симптомите на анорексията (сега, преди бяха 85%). Преди около половин месец не ядох почти нищо В тези дни ми беше толкова лошо, направо бях пред прападък.. Добре, че беше майка ми. Преди все й казвах, че не съм гладна/яла съм.По-едно време се опитвах и да повръщам (добре, че не ми стискаше) ... Но просто се замислих, наистина ли искам да съм толкова слаба, наистина ли искам постоянно да ми причернява и да ми се вие свят.... Сега гледам всеки път, когато съм гладна да хапвам нещо... И макар, че искам да отслбна малко (1.75 висока 65кг съм) гледам да спортувам, когато "прегреша"(не само тогава де), но след това да ям нещичко, макар и малко Доста трудно и бавно се оправям, но става
..Когато погледна в очите ти.. сякаш светът свършва...
Аз съм до някъде горда от себе си ... Бях толкова комплексирана от страна на другите, че бях стигнала до ниво в което стоях дни без да ям, защото постоянно се мислех за дебела .. Няколко седмици в болницата без почти никаква храна ми дадоха старта на гладуването .. Радвам се от факта, че успях да се осъзная ... и то преди да стига крайното ниво, в което вече щях да приличам на скелет с кожа ..
Сега все още се смятам за дебела ... Но това, през което минах някак си ме научи, че трябва да се опитвам да приемам себе си, вместо да вредя на тялото си, за да се харесам на околните..
На 16 съм. Преди повече от година и половина някъде ми беше поставена диагноза Анорексия невроза. Това е заболяване не само на тялото...А и на духа. Практически не бях чак толкова слаба- за ръст 1.68 бях достигнала 39-40 кг. И тогава не се виждах слаба. В огледалото виждах закръглено девойче с поруменели бузенца, което само дето носи детска номерация дрешки. Излишно е да описвам студът, който усещах дори при 30 градуса температура на въздуха. Скъсвах се от физически упражнения, но за активен спорт не можеше да става и дума. Нямах сили. Чувствах се смазана, обезсърчена и исках да изчезна. Хората около мен бързо взеха мерки и благодарение на д-р Светлана Бояджиева успях да изляза от този кошмар (донякъде). Започнах да спортувам, записах се на плуване, на танци, започнах да се храня, заякнах и качих даже малко в повече, но вече това не се превръща в драма за мен. И знаете ли колко тежа в момента? Около 54 - 53 кг. Не се харесвам особено, но поне имам сили да се движа, да дишам, да тичам, да плувам и да се усмихвам. Обичайте себе си момичета и момчета! За да ви обичат и другите! Красотата не е само красиво тяло и лице! Тя е излъчване!
вижте тук има интересна информация http://www.aktivniizdravi.bg/nutrition.php?id=11
Възможно ли е човек да страда и от анорексия и от булимия? От едно известно време не се храня нормално .. имах много проблеми и доста забързан начин на живот и това доведе до там, че спрях да се храня. През деня не хапвах нищо- карах го само на кафе и цигари, а когато се приберях на вечеря не се тъпчех, а ядях помалко. Отслабнах 11 килограма.. бях 57, а сега съм 46. От около месец започнах и да повръщам всичко което изяждам. Чета, че при булимията хората погълват огромно количество храна и я повръщат, докато при мен не е точно така, защотото повръщам дори ако изям един сладолед. Та затова се питах възможно ли е чоек да има симптоми и от двете болести?
мисля че има случаи, в които булимията е последствие от анорексията, но твойто ми звучи по-скоро като свиване на стомаха ... иди на лекар!Първоначално написано от valeriageorgieva1
Искам да попитам дали ако сам 10 килограма под нормата, дали страдам от анорексия..моля къвете ми?
Килограмите не са единствения факторПървоначално написано от murito
от известно време страдам от булемия и днес забелязах , че с храната си повръщам кръв, искам да попитам дали някой е имал същия проблем защото в близките 2 седмици няма да мога да отида на лекар, моля помогнете.
Леле,хора,докъде стигате вие с тази вманиаченост по това да сте слаби.Разбирам да сте с надвишено тегло и да не се чувствате комфортно и да искате да свалите определени килограми и се заблуждавате с това че да ядете и след това да повръщате е по-ефикастно от някакъв спорт примерно или диета,или просто да се ограничавате в някои храни.Организма ни се нужадае от различни ястия и витамини,недейте да правите такива простотии.
Wiz Khalifa
Ke$ha
Taylor Momsen
(h) ;;
* Мъж,който не се влюбва често,обича силно !
АНОРЕКСИЯТА И БУЛИМИЯТА СА НА ПСИХИЧЕСКА ОСНОВА .. не е толкова простоПървоначално написано от Anesha17
Здравей, пак съм аз, който и да съм.. Страдам от булимия от 4 години , преди седмица започнах за втори път терапия, тъй като първия не издържах. Това е проблемът на живота ми. Осъзнавам, че единственият начин да го превъзмогна е да се концентрирам върху задачките си, които до преди месец нямах... Бях изпаднала в ужасна депресивна дупка за 3 години, в които не правех нищо. Не ме питайте с какво точно съм се занимавала, не знам. Сега съм студентка и много се радвам, защото за пръв път от години усещам , че правя нещо смислено. Най-неприятното е, че до такава степен съм свикнала, че дори мисълта, че не го правя не я възприемам. Другото кошмарно нещо е, че в подобно състояние не съм сам , ами забърквам цялото си семейство и близки, които страдат повече и от мен. В крайна сметка диагнозата ми е биполярно разтройство, предполагам и на всички е такава.. Вече съм наясно с медикаментите, програмата, терапиите и тн и не се срамувам, че пия лекарства. Психиатърката ми ми обясни, че това е нещо, което докато не си изпитал не можеш да разбереш и да не се надявам, че някои ще го възприеме дори неутрално ако се опитам да му обясня, затова не го и правя. Работата е там, че ок, болна съм, ок опотвам се да се лекувам, но преди няколко дни след повръщането изкарах и малко кръв. Ужасно много се уплаших, ревах с часове докато говорих с майка ми по телефона(тя и всички от семейството ми знаят, това са 3 години все пак..) Всичките ми близки винаги са ми помагали и страдали с мен, просто аз съм такова говедо, че не допускам никой нищо да ми каже. Не искам да си представям безсилната ми майка каква вина изпитва заради безсилието си в това така УЖАСНО изпитание. Не знам просто, това е най-трудната зависимост според мен, тъй като не е алкохол да спреш и да не близнеш никога пак.. напълно съм размила границата на представите си за правилно и неправилно хранене,нормално.. определено придобивам така наречената Орторексия като пост-стравматичен ефект от булимията. Доколкото знам и това е нормално, ако няма да е едното, ще е другото, на това му се вика порочен кръг... НО това, заради което пиша е че искам да знам някой имал ли е кървене при повръщане и ако може да ми даде съвет, страх ме е да не съм си направила вътрешен кръвоизлив и да не умра. Имам и ужасна склонност към хипохондрични мисли, които обяснявам с това, че много добре осъзнавам, че не живея здравословно. Просто искам да знам, колко е опасно кървенето, не е обилно и дали и на друг се е случвало. Била съм на гастроентероскопия, не искам пак да го правя, много е неприятно. Звънях на лекарката ми, пита ме дали имам кръв в изпражненията, казах и че нямам и тя каза, че е от напъните. Моля, ако някой е преживял подобно нещо да отговори, друго е да чуеш нещо от човек в твоето положение, колкото и да не го пожелавам на никой.. Благодаря
http://www.inspiredfitstrong.com/bg/...се-прев/ Здравейте, аз съм минала през булимия и анорексия. Бях на крачка от това да се сбогувам с живота, но се справих и оздравях, защото го исках! Човек трябва да обича себе си, независимо как изглежда, независимо какво му се случва. Всеки може да преживее всичко стига да иска. Всичко е толкова преходно... не си заслужава, да позволиш на такава жестока болест, да те яде и убива жив, защото си позволил на нещо, да направи света ти по-малко прекрасен. Моята история е дълга, няма смисъл да я споделям, защото всеки е индивидуален, никой не може да види нещата през моите очи или да почувства това което аз съм почувствала, но искам да споделя една мисъл с вас...
"Една от най-големите тайни на живота се крие в умението да лекуваш душата си с преживяното и да оставиш душата си да те лекува от преживяното."
*ДЯВОЛСКИЯТ АНГЕЛ* ЗАБРАНЕНО ЗА ХОРА СЪС СЛАБИ НЕРВИ!
Напоследък съм загубила апетита си,но това може да е защото нямам и време да ям.Сутрин нямам време да закуся,в даскало ям един сандвич и пия кола(менюто ми се състои от шок.изделия и Кока-Кола),а вечер се затворя на компа и не мърдам.Отвикнала съм да ям.Какво да правя,страх ме е!
Ами.... Яж? Примерно? Какво искаш да правиш? Какво означава "нямам време да ям"?! Не можеш да станеш 10мин по-рано да си направиш нещо за закуска? Не можеш да издържиш половин час без безценния си компютър и да седнеш да ядеш като хората със семейството си? Проблема ти е, че си егоистка, не анорексичкаПървоначално написано от SenaUchiha
Ако знаеше как стоят нещата в семейството ми,нямаше да го споменеш.Не съм егоустка,просто не се понасяме,особено мен,и затова не искам да седна с тях.А колкото до 10-теминути,аз си проспивам първите 2 часа,па камо ли 10 мин по-рано да стана!Първоначално написано от imamkrasivouho
Ами за това си си виновна ти. Няма как да ти помогнем.Първоначално написано от SenaUchiha
Здравейте!Не знам точно от какво съм болна, но се нуждая от спешно избавяне от страховете ми и тази пуста амбиция. Имам близначка,с която сме като две капки вода, и всичко започна миналата година. И двете не бяхме дебели, напротив всички казваха че имаме перфектните тела,но ние смятахме че имаме малко коремче.Тя започна да отслабва и стана малко по-слаба от мен.Не можех да понасям факта че тя е по перфектна от мен,затова започнах и аз да отслабвам.И така състезанието започна...коя ще изяде по-малко.Целта на деня ми беше да знам че сам победила. Отслабвах все повече и повече, а мен вече не ме интересуваше как изглеждам, беше важно циферблата на кантара да е по-малко от нейния. Разбирах, че вече сам ужасяващо слаба, а продължавах състезанието. И така до ръст 174см бях 40кг,естествено и тя така. Вървяхме и виждахме отвращението на хората. Перфектните тела станаха само кожа и кости.Разбирах, че сам ужасна, и не се възприемах за дебела,никога не сам,но пак смятахме калориите и гледахме чии са по малко.И така решихме, че ще спрем състезанието и ще ядем еднакво.Отчаяно искам да напълнея, да си върна хубавото тяло и не ме е страх от това!!! Но проблема е, че вече ни е страх от храната.Искам отново да мога да седна на масата и да ям спокойно, без да смятам калориите.Знам че с повечето храна само ще стана по-хубава ,но ме е страх. Моля някой ако имал подобен проблем да ни помогне!!
^ Психолог+диетолог.Захранва нето трябва да стане постепенно и без проблеми.
"Вярвам в розовото. Вярвам, че смехът е най – добрият начин да изгориш няколко калории. Вярвам в целувките, в многото целувки. Вярвам, че трябва да останеш силен дори тогава, когато изглежда, че всичко върви на зле. Вярвам, че щастливите момичета са най-красивите момичета. Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса."
Audrey Hepburn
Интересна лекция относно това как медиите, и по-конкретно рекламите влияят върху представата ни за съвършен образ:
http://www.youtube.com/watch?v=1ujySz-_NFQ#t=2m20s
2-ра част: http://www.youtube.com/watch?v=E4-1x...eature=related
Видеото е на английски, и е пряко свързано с хранителните разстройства и с факта, че повечето жени не харесват телата си. Препоръчвам на всеки да отдели малко време и да го изгледа.
Аз имам някакви леки съмнения за нещо но не е толкова стряскащо. На 16 години съм 159см. и съм 40 кг , миналата зима бях спаднала и до 39 (впоследствие на често боледуване). Постоянно избивам комплекси , че съм дебела и се ограничавам много в яденето точно поради страха да не напълнея малко.Поставям си сама някакви правила какво трябва да ям и какво не.. не се ограничавам до много висока степен , но все пак..За ръста ми може и да е нормално да съм толкова слаба , но не знам.Имам много слаба имунна система още от малка и боледувам адски често. Мисля да отида на лекар :X
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!
Аз съм виждала и по - стряскащи снимки! Изабел Каро беше пуснала нейни снимки, малко преди да умре от анорексия. Тя беше написала и биографична книга за себе си! За тези, които искат да разберат малко повече за тази книга... Името на книгата е "Момичето, което не искаше да надебелее". Лошото обаче е, че я няма в България. Както и да е. Факт е, че на месец умират поне от 4 до 7 супер модела от тези болести. В България има над 200 000 жени болни от АНОРЕКСИЯ и още толкова болни от БУЛИМИЯ. Много е лошо и, това че има сайтове в които те подканват да гладуваш, казват ти, че е страхотно. Модните агенции те задължават да бъдеш слаб повече от нормалното, за да са недостижими. Сигурно някои жени се разболяват точно по тази причина, за да бъдат недостижими, жалкото в това е, че усъзнаването на грешката на тези момичета става много късно. За това се харесвайте такива каквито сте! Не правете грешките на супер моделите! Те са само пионка в този бизнес!
Едно клипче което мисля че е много подходящо за тук..Изгледайте го,няма да съжалявате
http://www.youtube.com/watch?feature...nfp5QttQc&NR=1