- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Любовна поезия
Някой ден ще се превърна във сърце от камък ,
и далеч във стар самотен замък
чувствата ще пратя настрана.
Някой ден, но не сега !!!!
Някой ден ще спра да те обичам,
сърце от камък аз ще се наричам ,
ще бъде мъртва в мене любовта.
Някой ден , но не сега !!!!!
Някой ден ще спра за тебе да мечтая ,
някой ден когато доиде края ,
на теб , на мен , и на света.
Някой ден, но не сега !!!!!!!!
AZ NQMAM LUBIM PISATEL NO OBI4AM AZ DA PI6A STIHOVE I SEGA 6TE NQAPI6A NQKOLKO MOI.
gor4ivi sylzi se sti4at ot moite o4i i vsi4ki pitat kvo ti e kaji.kak da im kaja 4e lubovta e izmama.vsi4ki vqrvat 4e samo 6tastie darqva.lubovta e kovarna imama i 6tastie ne darqva a beskraino mn sylzi bolka, tyga, i beskraini lyji.
tyrsih te tolkova dylgo 4e ve4e izgubih nadjda .be6e me strah no vqrvah 4e 6te te namerq .znaeh 4e me 4aka6 nqkyde no neznaeh kyde.po pytq si sre6tnah hora razli4ni i 4esto se pripoznavah no,az te tyrsih i drug ne priznavah . i etonamerih te .sega po pytq dvama vyrvim i znam 6tom obi4ame se vsi4ki pre4ki 67te pobedim.
NADQVAM SE DA VI HARESAT
Bravo mn sa hubavi =D> Eto malko i ot mene
Сънувах, че плача за тебе,
сънувах,че мъртва си ти.
Събудих се , ручей от сълзи
от мойте бузи шурти.
Сънувах,че плача за тебе.
Сънувах , че бягаш от мен.
Сънувах,че плаках горчиво.
по чувствах се страшно сломен.
Сънувах,че плача за тебе,
че с мен си и вярна си ти.
Щастлив се събудих и още
потокът от сълзи шурти.
Tova e jiwotat na 4oveka opisan 4rez muzikata www.vbox7.com/play:9ae0f117
Тук видях някои доста добри неща, айде сега и малко мои :P
Poetric Nightmare
От сън ме будиш и ме плашиш,
ти, поетичен мой кошмар,
и все без думица да кажеш,
ти, поетичен мой кошмар.
Из тъмното над мен витаеш,
ти, поетичен мой кошмар,
и да се махнеш не желаеш,
о, поетичен мой кошмар.
Не ме измъчвай, стига вече,
о, поетичен мой кошмар,
сърцето ми ти веч разсече,
ти, поетичен мой кошмар.
Завръщай се към тъмнината,
ти, поетичен мой кошмар,
оставяйки ме в самотата,
да, поетичен мой кошмар.
Love or Hate
I hate you
Ruining my mind
I hate you
Listening me cry
I hate you
Taking down my world
I hate you
Following your rule
I love you
Smiling sweet again
I love you
Will you understand?
I love you
Fighting back my tears
I love you
Afraid to face my fears
Застинал кръговрат
Навън сезоните се сменят
и пролет сменя зимата.
Дърветата цъфтят, живеят
и хората се смеят пак.
Защо във мен е вечна зима,
и нощ, и пустота, и мрак?
Нима не мога аз да имам
таз тъй прекрасна светлина?
Нима не мога да те гледам,
без вътре в мен да заболи,
надеждата да не загива
в отчаяните ми очи?
Сезоните вървят, вървят
и следват се по своя път.
А в мен - един загинал свят,
един застинал кръговрат.
Mistress of pain!
Diva satanica!
Master of temptation!
КЪСНА ЛЮБОВ
Михаил Белчев
На едно шумно и южно пристанище,
моя късна любов, ще те чакам,
седем кораба бели ще срещна,
седем кръгли луни ще изпратя.
Кипарисите, черни вдовици,
седем песни по нас ще изплачат,
седем вятъра в седем посоки
ще разпратя за тебе да питат.
Седем млади жениха ще върна,
седем сватби да вдигнат без мене
и ще чакам любов, ще те чакам,
ти под черни платна ще пристигнеш
В седем димни завеси ще пием
чаша евтино вино със всеки,
седем нощи, любов ще танцуваме,
ще танцуваме там на пазара.
А по осмата кръгла луна
седем вятъра с флейти ще свирят.
Оплаквачките с весели песни,
седем дни само нас ще прославят.
Ти зад седем морета се бавиш,
седем рани те водят при мене,
че от всичките земни пристанища
само в моето има спасение
Умира всичко,не и обичта...
Тъмно е.И пак съм там.
Не ме е страх,ти там си сам.
При тебе идвам с обичта,
да посрещнем сутринта.
Тъмно е,но пак вървя.
Вървя по твоята следа.
Но тъмно е,не виждам нищо.
Без теб,любими,аз изгубих всичко.
Напипвам с пръсти камъни студени.
Падам, ставам, ръцете са окървавени.
Боли сърцето,боли душата,
но нещо виждам в тъмнината.
Снимка-знам това си ти,
но защо на камъка студен стои?
Много пъти снимката целувам,
но не мога с теб да се сбогувам.
Вместо теб цигара паля.
Как тази болка ме изгаря.
И ровя с пръсти във пръстта
и търся тебе, твоята душа.
Крещя и плача, моля се в нощта
да усещам Твоята топлина.
И капе кръв от моите ръце.
А може би кърви от моето сърце.
Гасна бавно, може би сега
умира всичко,не и обичта!
''Смърт''
Страшно е когато бавно ти умираш,
но не мрат ти телесата,а умира ти душата.
И въздухът до теб не стига и всичко в теб умира.
Умира нещо с любовта,
Изгубва се една мечта.
Бавно очите се затварят и
със светлината те догарят.
Мозъкът се сякаш притъпява и
от ритъма си изостава.
Изпадаш в някаква мъгла забравена от любовта.
Изгубваш смисъла на живота и губиш своята посока.
Умряла е надеждата голяма,че сън е тази драма.
А,ти си само призрак във нощта.
Загубих те прозрачен си сега!!!!!!
Зная,че предмет не си,но липсват твоите очи!!
Живота сред призраци е страшен и много прашен.
Образа не остарява,а косата побелява.
Сърцето сякаш спряло е да бие,а часовника си гние.
Стрелките са се заковали и отсекли са
смъртта на любовта ни!!!!Душата лута ли се неспокойна
все едно е безгласна птичка,пойна!
Очите също са затворени сега и
не виждат светлина!
Смърт проклета ли е това или кошмарна е нощта?
Защо тялото се мъчи,а не заспи?
Защо щом не си до мене ти?
Какво е тяло без душа?
Душа загубена след любовта.......
Страшно е да си мъртвец и с душа на влюбен глупец!
Това е мое произведение!!!
Очите ми ме молеха да спра да гледам.
Очите ми твърдяха,че съм луда.
Луда за да ги карам да се взират и да те търсят там
там където отдавна не си и няма да те има.
Очите ми казваха,че са те виждали и друг път
че те познават много преди мен и знаят как бързо се променяш изчезваш но няма смисъл
няма смисъл насила да ги карам да търсят в теб това, което нямаш и което щях да видя
не ги послушах и ги държах отворени
когато ги затворих беше късно,
защото те бях пуснала вътре в себе си
и всичките ми думи и желания
бяха приели формата на твоите движения.
Сега...
Докато те изтръгвам от сърцето си
си мисля не е ли смешно това,че докато
гледах с отворени очи не забелязах нищо
и трябваше да ги затворя за да видя
очите ми ме молеха да спра да гледам,
очите ми твърдяха,че съм луда
за да ги карам да се взират и да те търсят там,
където отдавна не си и няма да те има
и трябваше да ги затворя за да видя.
С погледа ти нощем аз танцувам,
ръцете ти на щастие обричат,
косите ти от злато плах рисувам,
в този миг, защото ме обичаш.
Сънищата ми от теб са обуздани.
В тихи кътчета - идилия лирична,
далеко от житейски урагани,
до мене си, защото ме обичаш.
Усмивката ти тъй ме е пленила,
че сляп съм за света себичен,
когато ти в ръцете ми се свиваш
всеки ден, защото ме обичаш.
***
Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас
Полазват ме страстни тръпки
И изпадам в захлас,
Когато край мен преминаваш,
когато ми казваш "Здравей!"
И диря ухайна оставяш
и обич в душа ми се лей.
Ще чакам и утрото тука
да видя пак твойто лице
Докато любовта ми пропука
леда в твоето сърце.
***
Красива слепота тъгата гори
когато погледна в очите ти сини,
и цялото истинско щастие на земята
стоварва се в тежки лавини.
Красиво мълчание лежи между нас
тогава когато и думи бледнеят,
и в злата тъма на среднощния час
дори и тъжните мисли се смеят.
Красива тъга заиграва в гласа
когато за час дори се разделяме,
а съдбата тихо очаква деня,
във който вечността ще споделяме.
Красиво е всичко когато сме слепи,
когато сами сме достатъчни в дните си,
когато и дните и нощите светят,
когато сме силни да вземем мечтите си.
Красиви ръце държат се сега,
красива е тяхната дързост,
красиви очи горят тишина
в красива невидима мъдрост.
http://gorichka.bg --> Think Green
С погледа ти нощем аз танцувам,
ръцете ти на щастие обричат,
косите ти от злато плах рисувам,
в този миг, защото ме обичаш.
Сънищата ми от теб са обуздани.
В тихи кътчета - идилия лирична,
далеко от житейски урагани,
до мене си, защото ме обичаш.
Усмивката ти тъй ме е пленила,
че сляп съм за света себичен,
когато ти в ръцете ми се свиваш
всеки ден, защото ме обичаш.
***
Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас
Полазват ме страстни тръпки
И изпадам в захлас,
Когато край мен преминаваш,
когато ми казваш "Здравей!"
И диря ухайна оставяш
и обич в душа ми се лей.
Ще чакам и утрото тука
да видя пак твойто лице
Докато любовта ми пропука
леда в твоето сърце.
***
Красива слепота тъгата гори
когато погледна в очите ти сини,
и цялото истинско щастие на земята
стоварва се в тежки лавини.
Красиво мълчание лежи между нас
тогава когато и думи бледнеят,
и в злата тъма на среднощния час
дори и тъжните мисли се смеят.
Красива тъга заиграва в гласа
когато за час дори се разделяме,
а съдбата тихо очаква деня,
във който вечността ще споделяме.
Красиво е всичко когато сме слепи,
когато сами сме достатъчни в дните си,
когато и дните и нощите светят,
когато сме силни да вземем мечтите си.
Красиви ръце държат се сега,
красива е тяхната дързост,
красиви очи горят тишина
в красива невидима мъдрост.
http://gorichka.bg --> Think Green
"Липсваш ми!" Липсва ми дъха на твоите коси... Блясъка на твоите очи... Вкуса на устните ти... Липсват ми твоите думи и твоята нежна усмивка. Липсват ми нежните ти кадифени погледи. Нуждая се от твоята душа... Липсваш ми... =============================================== "Любов..." Любов, за която няма граници. Любов, която гори в моето сърце. Любов, която блести в очите ми. Любов, която прави светът прекрасен. Всичко това е любов. Любов, която винаги ще е при теб. Любов, която ти подарявам Любов само за теб. =============================================== "От любовта боли" Когато болката от живота е огромна. Когато не можеш да видиш човека когото обичаш. Когато вече нямаш сили да се бориш тогава разбираш, че любовта боли. Когато стоиш сам в тъмнината и не виждаш вече искрата на живота. Когато животът ти се срутва, а любовта живее в теб. Тогава разбираш, че любовта боли. Когато искаш да поговориш, но нея я няма. Когато се опиташ да и позвъниш, но никой не ти отговаря, тогава разбираш, че любовта боли. Когато животът ти е празен, а болката изпълва тялото и душата. Когато ти се иска да знаеш Защо, а сълзите напират в очите ти. Тогава разбираш, колко много любовта боли. =============================================== "Разбито сърце" Нищо не боли повече от разбитото сърце. Болката те разкъсва и не ти давам мира. Разбитото сърце може никога да не зарасне, щом туй било е истинска любов. Когато това се случи и животът ти се разбие, никога не би помисли, че би се чувствал толкова зле. Когато си сам седиш и ридаеш, размишляваш и се питаш Защо. Иска ти се да бъдеш силен и да скриеш сълзите си. Размишляваш за изгубените мечти и страховете. Спомняш си за радостта, която имаше. Но нищо не боли повече от разбитото сърце. =============================================== "Скитник..." Аз дълго скитах в самота дълго търсих любовта. Пребродих цялата земя, достигнах края на света. Намерих те, да намерих те. Заклех ти се, да заклех ти се, да съм ти верен в любовта, да бъдеш моя ти съдба. И нека лед да станат сълзите ми и нека спре да бие сърцето ми и нека пепел стане душата ми, ако я дам на друг. =============================================== "Ти си..." Ти си тази, за която мечтаех. Тази, която сънувам нощем. Ти си тази, която обожавам. Тази, която желая всеки миг. Ти си надеждата, която ме движи. Любовта, която ме спасява. Ти си тази, без която не мога. Тази, която обичам с цялото си сърце. Ти си момичето, което ме прави щастлив. Момичето, което ме накара да повярвам в мечтите си. Ти си тази, която ми дава подкрепа. Момичето, за което сърцето ми тупти и бленува. Ти си тази, която обичам! =============================================== "Видения…" …седя на прозореца и гледам звездите. Прекрасни са. В главата си имам само една мисъл, само един образ.Това си ти .Образът ти се явява пред мен. Виждам…виждам усмивката ти. Виждам как ми се усмихваш. Виждам очите ти..прекрасните ти очи. Те ме гледат и в тях има блясък. Онзи блясък които ме влудява и ме прави безпомощен. Усещам сладкия аромат на парфюма ти. Усещам как ме омайва…Косите ти…усещам ги. Усещам тяхната мекота….Великолепна си…Красотата ме изпепелява и ме прави твой роб. Ти притежаваш моето сърце, моята душа….Липсваш ми. Липсваш ми всяка нощ, всеки ден, всяка секунда…Да…Всяка секунда...Липсваш ми..Виждаш ли онази ярка звезда на небето? Подарявам ти я. Това е моята звезда.Така ще съм винаги при теб и винаги ще може да си говориш с нея. Винаги когато имаш нужда говори с нея и аз ще те чуя. …..Мило, обичам те. Обичам те повече от каквото и да е на този свят…….Обичам те! =============================================== Защо те обичам... Обичам те, защото ти си радостта... Защото ме караш да се чувствам както никога до сега... Мога да ти се доверя без да се притеснявам... Твоята вяра е това което държи пламъка на любовта жив... Обичам те, защото съм жив от момента, в който се запознахме... Винаги си до мен когато имам нужда... Обичам те, защото ме караш да показвам най-доброто от себе си... Защото си неустоима... Винаги успяваш да ме накараш да се усмихна... Обичам те, защото си усмивка, и нежност, и любов... Когато мисля за теб се изпълвам с прекрасно чувство... Имаш прекрасно чувство за хумор Обичам те, защото си различна... Любовта е, това което значиш за мен - а ти си всичко... Обичам те - просто така, обичам те, защото те има... Всеки път когато те погледна, сърцето ми спира за миг... Показа ми истинското значение на любовта... Сънищата ми са прекрасни, защото ти си в тях.... Ти си тази, която държи ключа към моето сърце... Помагаш ми в трудни моменти... Защото вярваш в мен... Обичам те, защото си ти... Показа ми истинското значение на любовта... Сънищата ми са прекрасни, защото ти си в тях... Обичам те защото си красива... И разбира се твоята интелигентност, защото беше достатъчно умна за да се влюбиш в мен Обичам те поради милиони други причини! Обичам те!
В таз нощ потайнствена и дива
чакам вечно обвит с тъга
Любов любовта лбовника намира
Но си оставам завеки в черната тъма
Гледам хора, прегърнати, щастливи
бързащи напреде в ложето да стигнат
и демоните лоши от погледът ми скриват
да видя тебе, скъпа, очите ти красиви
Чувам единствено камбаната далечна
Навява ми спомени, за първата ни нощ
за първата целувка, прегрътката ти вечна
във вечноста изгонена от демонската мощ
Нямам веч сърце, нито имам сила
Тази черна чума душата ми уби
Лежиш съкровище в малката могила
Да станеш искам, но мъртва си, уви...
За моята Мария,
Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.
Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,
че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.
Аз живея, защото живееш И ти. Аз съм човек,защото човека до мен си ти. Моето щастие с твоето име наричам,защото ти съществуваш И аз те обичам.
..
Така съм създадена,
че предпочитам
да се усмихна – вместо да се намръщя,
да погаля – вместо да ударя,
да повярвам -
щом ме погледнат в очите.
Много пъти
са ме лъгали.
Даже най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали,
с думи са ме оплитали –
и пак ме гледаха в очите.
Може
още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам:
заради стоте измами
веднъж да не повярвам само
на очите, които наистина
са били искрени.”
Мисля, че беше на Станка Пачева
Cuz This Life Is Too Short To Live It Just For You ....
Сама
"Прегърнала" тъгата си мисля за теб.
В тази лунна нощ искам да съм с теб.
Искам те,повече от всичко,обичам те,
повече от всичко и всички,казвала съм ти го!
Искам пак да ми казваш колко ме обичаш,
да чувам твоя глас,без който не мога.
Но килиметри ни делят,и това ме убива.
Вече не съм твоето момиче,а само приятелка.
Искам да ти кажа толкова много неща,
и в същото време си казвам,че няма смисъл.
Потънала в тъга,мечтая и плача,безутешно.
И няма вече в мен надежда,всичко е мираж.
Стихотворението е мое,за един много специален човек!
Lubov,lubov shtom se setq za tebe kak prolivax salzi ot tvoqta namesa po4vam otnovo i neyteshno da ridaq za zagybata na moqta lubov.Sega kak da kaja na nqkoi 4e go obi4am,sega kak na dymata"Obi4am te" da otvarna az.Kato si znaq az dobre 4e pak naranenata shte bada otnovo az.Lubov s kakvo te obidix,s kakvo te naranix.Sega taka da stradam az za moq lubim.Drygi mi se preti4vat na pomosht no te ne sa kakto parviq-zaradi teb lubov az ostanax sama i sega na tebe se karam.Saljite si az nemoga da zdarja i prolivam gi edna sled dryga.Dali shte namerq nova obi4,dali shte mi trepne sarceto pri dryg
Saljata sled salja,pla4 sled pla4.O4itemi sas salji sa palni,no do koga?!Dokoga shte mi otnemash radosta?Koga shte mi priznaesh kakvo sam az za tebe?Sytrin me bydish s ysmivka,na obed s celyvka me daravqsh,ve4er sas salja na o4ite mi.Sarceto mi ve4e ne izdarja.Skoro shte ima li istina,ysmivka i roji v sarceto mi?
Celyni me!Pregarni me!Nespirai s celyvki i pregradki da me otsipvash cqlata.Ne badi syrov sas sarceto mi.To za tebe bie .Neznaesh kak sarceto pla4e samo v noshta.Salzite si to krie,pred teb e syrovo,no zad teb e meko kato pamyk.Sarceto te obi4a i zove,to nespira salzi da roni ot bolkata po tebe.Celyni me i pregarni me,da yseti to,4e ne si go zabravil vse oshte.Sarceto te obi4a.Obi4ai go i ti[/b]
Неразделни
Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.
Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -
с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.
Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!
И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.
Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:
"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.
Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."
Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...
Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,
тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -
право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.
През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах
остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...
Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!
Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -
а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -
той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."
Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен.
She started dyeing her hair and
Wearing the same perfume as me
She started reading my books
And stealing my looks and lingerie
She's not me !
Lubov,xybava si ti xybava.No i kovarna moji da badesh kogato si pojelaesh.S 4yvstva ti mojesh da si igraesh ty vesela,ty slazliza si ti.Obi4am te lubov,no i te mrazq otsarce.Obi4am te zaradi shtaslivite dni,no te mrazq ot noshtite v koito bqx sama i salzite si broqx
Lubov,xybava si ti xybava.No i kovarna moji da badesh kogato si pojelaesh.S 4yvstva ti mojesh da si igraesh ty vesela,ty slazliza si ti.Obi4am te lubov,no i te mrazq otsarce.Obi4am te zaradi shtaslivite dni,no te mrazq ot noshtite v koito bqx sama i salzite si broqx
Ти си роза разсцъвтяла,
ти си птица ясна бяла.
Без твоита хубост най-омайна слънцето веднага ще изгасне,
без тебе нивите ще изсъхнат,
без теб моретата и океаните ще пресъхнат.
Ти си най-красива на света за мен,
и по красива няма на света от тебе!!!
Visok da e 1,89.Da obi4a vsi4ki riskovi na jivota.Da ne se oplakva ot lubovta.Boje kakvo govorq nqma nikade takaf syper fr.Kadeto i da e da mi zvani moji i da se yverq v negovoto sa6testvyvane
Obi4am te go razberi.Dori i dnes v toji styd samo misalta za teb me topli
Vsashnost lubovta nee chak tolkova losha s nqkoi xora.Nqkoi kazvat che lubovta e varxat,a drygi che lubovta e zla i kovarna.Vsashnost lubovta e prosta dyma za nazovavane na nqkakvo chyvstvo mezdy dvama dyshi