Любовна поезия

[GOLQMOTO]

Lubov,ti tai nelepo me posmina.Ti taka strasno me ovze.V stydenite ti pregratki az se spysnah,spysnahse sas zatvoreni ochi.Posle dalgo ronih az salzi,salza sled salza v mrachniq den.Valeshe,garmeshe no az neobrashtah vnimanie.Samo rygaeh lubovta s tih nebrejen glasec.Rygaeh,no ne mi stavashe po-dobre ot tova.Vsqka nosht se chydeh->Zashto se polychi taka?Zashto sadbata me otkasna ot tebe?Vrashtah dnite nazad i se spirah v nqkoi spomen.Predstavqh si kak vsichko e nared,che ti si bil vinagi do men,no tova ne be istinata.Istinata be takava->Lubovta li ili nie samite neznaq veche,no znaq che vsichko zagybihme,che dnite izgybihme.Ysmivkite,celyvkite...dori vsqka trepchinka ni izbqga.Ponqkoga shtom vidq snimka nasha ili luboven SMS ot tebe.Sarceto mi karvi,ochite mi se nasalzqvat i proticha ot tqh salza.No znaq az edna taina->Lubovta otnovo shte doleti i shte kacne na nashite ramene.Po-vlubeni shte sme v toz chas,po-vlubeni no pone shte go razberem.Sarceto shte spre da karvi,ochite sas iskrici shte badat ovzeti.Ysmivka shte dokosne moite ysni.A ti???Ti shte me pregarnesh silno i dalgo shte povtarqsh kolko me obichash.A sled tova moite i tvoite ysni shte se sleqt,i shte stanat v edno.Dalgo v pregratkite ti shte se gyshkam,v pogledati shte se gybq,v celyvkite ti shte se lytam.Ti si moeto nebe v zvezdite,ti si moeto more v okeana,ti si moqta lubov v sarceto.Ti si moqta noshtna zvezdica v nebesata,ti si moqta lyna v otkritoto nebe,ti si salzata v ochitemi.Kogato si tajen pogledni nagore,prebraoi zvezdite,kolkoto sa te tolkova mqsto ti zaemash v moeto sarce.Kogato lipsvam ti az,pogledni zemqta dano tam me zarnesh.Pod tvoq prozorec shte bada az i stihi dymichki shte shepna,che obichamte az.Pogledati svej shte se ysmihne i s celyvkata ti nejna ti shte mi podskajish kolko me obichash.Znaq az edna skrita tainichka vav mene->Obichash me ti,Obichamte i az.Ti negledai tajniq mi pogled,ti ne se sazirai v ochite mi.Gledai samo v sarceto,dalboko v nego shte vidish che ti si tam

[Gotinogaden]

И сега малко трагедия...

И ето,отново влюбена е тя
за него мисли тя сега
за нея той е целият и свят
след даскало го чака по обяд
винаги с усмивка го посрещa
весела е тя при всяка тяхна среща
а той както винаги бе небрежен
определено много неприлежен
ала обичaше я той
никога нямаше да и бие отбой
за него тя бе пристанищe в океана
толкова красива и толкова засмяна
и всичко беше толкова прекрасно
но съдбата е нещo ужaсно
винаги убива всичko чудесно
и при това го прави много лесно
и така,момичето се поболя
и един ден от рак тя умря
скоро и на момчето дойде редът
за неговата смърт настъпи мигът
и блъснат бе той по сред бял ден
от Понтиак 78-ма зелен
сега се отзова пред райските порти
където никой нищо не порти
няма я таз гадна човешка завист
нито лошата човешка ненавист
реши да потърси своята любима
ала я нямаше сякаш бе мнима
и намери накрая една роза
и до нея една кратка проза
'Обичах те,Мили,за теб бях тук
но живота каза До тук!
но дори и сега
след като ни застигна смъртта
винаги помни
че щe те обичам
ако трябва много мили ще протичам
защото вечна любов има,ДА!
ала не за всеки е тя
малко хора я разбират
и илюзии вечно дирят
и така,края на тоз разказ е тука
дано за теб не е бил скука
знам че ти се струва нереално
но какво ли..не е фатално!

[machine_shot]

Тука почвам да римувам за любвта,като една тема неизчерпаема
Животът ми без нея едва ли ще е лесен
Когато двама човека се обичат това не значи че рамо до рамо заедно ще тичат
нее , те по-скоро ще отричат,на глупаци ще заприличат
Ще ми казва тя не те обичах ... мацкоо недей така
чуства към теб имам сега , утре другиден и така нататъка.
Ти разби ми сърцето и то много боли , но ще се оправи повярвай ми
Имало е моменти в който достатъчно любов не съм ти давал
Чуствата ти на тест съм подлагал , с теб съм се заигравал и съм наранявал
искрено съжелявам , дано намериш обичта при някой друг.

[GOLQMOTO]

Vechno li v tebe shte se vricham?Vechno li shte te obicham?V koi moment ti ochitemi zaslepi,sarceto podlodi,mislite pokori???Vsichko li e samo bqlo i cherno,dobro i zlo...Vsichko v men li az spotaivah,kak da izgonqloshite misli ot saznanieto si?!?Q mi kaji ti saznaiko,v koi mig sarcetomi me predade,v koi mig ochite mi oslepi,v koi proklet mig dyshatami izdahna?Dali nqkoi den shte pochyvstvam otnovo sladkiqti dah?Kalna se vecher sas salzi na ochi che shte opitam otnovo dvama da badem v tamniq mrak.Nqkoi den znaq che sleti s tamninata nie pak shte badem dvama...Ah ti sarce otrovno shto za mig izbra lubovta si da razkriesh,v noshta po kasno salzi da ronish...Vechnosta nee za nas,za nas e deistvitelnosta,realnosta.Vechno li shte plachem krishom edin ot dryg,vechno li shte kriem nie salzitesi???Q mi kaji edno OBICHAMTE i shte si doidim na dymata

[forgotten_n_alone]

Започнах да чета тази тема и в началото ми стана страшно интересно.Намерих и добри,интересни стихотворения.Направи ми впечатление,че ПОНЕ 3 ПЪТИ беше написано,че публикуваните тук стихове трябва ДА ИМАТ АВТОР,а не да са измислени от потребителя,защото има друга тема за това!Ноооо явно никой не го е чел!В началото наистина имаше добри..после станаха само тип "спомени",които са напълно безсмислени и тъпи!Мисля,че отдавна им е минало времето на тях!
А иначе относно самата тема-СТРАХОТНА Е!Могат да се покажат страшно много стихотворения,които си заслужават да бъдат прочетени Това е моето любимо стихотворение: \/

Пеньо Пенев
ПЪТЕКА


Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

[LadyDy]

Ето нещо, което написах в часа по литература, защото ми беше нещо скучно....


За теб

Обичам, когато съм до теб,
обичам,когато мога да те гушна,
обичам да гледам твоите очи,
които карат ме да не заспя.

За теб ще отида на края на света,
ако така ще докажа отново любовта си,
дори живота си ще дам,
за да повярваш на моите чувства.

Ти направи ме щастлива,
ти показа ми какво е любовта,
не ще те забравя никога,
дори когато аз умра.

Аз обичам те докрая,
до последния удар на моето сърчице,
а то иска само да ти каже:
"Обичай ме така, както аз обичам теб!"

Дано ви е харесало......

[IKisseDAGirL]

forgotten_n_alone, много е хубаво това



ПОСВЕЩЕНИЕ

Петя Дубарова

В студените нощи, когато пиян,
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой,
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

[forgotten_n_alone]

Знам Ето още Не знам дали ще ви харесат,но според мен са страхотни и много смислени

Пеньо Пенев-Откровение

Натежал е на дните простора,
накипял от безпътни мъгли...
И сърцето, преляло от горест,
ме боли, ме боли, ме боли...

Кой ще чуе? Защо да говоря?
За вас чужда е мойта тъга...
Но ще чакам врата да отворят...
Докога... Докога... Докога?...

Като друмник бездомен в умора
спирам тук, път изходил голям...
Отворете ми, милички хора!
Аз съм сам!... Аз съм сам!... Аз съм сам!

Нямам нищичко. Само неволя!
Но аз няма да ви огорча...
Кротко в ъгъла седнал на стола
ще мълча... ще мълча, ще мълча!

Всеки път има край и начало,
дъжд заплиска ли - ще превали.
А сърцето, от мъка преляло,
няма никога да отболи...

___________________________

Пеньо Пенев
СЛЕД ЗАЛЕЗА...
Живот, живот! -
на младото ми рамо
ти сложи тежка, лицемерна длан. -
Мечтаното е вече отмечтано,
изпита - чашата, смехът - изсмян.

О, колко тиня извора помътя! -
и аз утеха по-добра не знам от тази -
в тоя век на кръстопътя
да бъдеш влюбен, горестен и сам...

Към всичко рано станал безразличен,
аз отминавам чужд и мълчалив...
И всъщност аз не знам какво обичам -
знам само, че не съм щастлив!

Не искам нищо!...
С никакви пътеки не диря
през страданието брод -
към слънцето, угаснало навеки,
към скъпата безсмислица: живот!

[kurierite]

Трите най-добри поезии за 2007 .... рицитирани от тяхните ПИСАТЕЛИ
ТУКА

[Presley]

100-те най-добри любовни поеми на английски
http://www.poetry.com/greatestpoems/...at=6&curpage=2

[Sladko_Blondi^]

Обичах те и може би все още
Дълбоко в мен не гасне Любовта
Но нека днес спокойните ти нощи
Да не тревожи с нищо вече тя.
Обичах те безмълвно ,безнадежно
Между възторг и ревност раздвоен
Дано от друг тъй искренно,тъй нежно
Обичана да бъдеш някой ден.

Александър Сергеевич Пушкин

[The rain fairy]

Зима

Бяла улица, бяла улица, бяла река -
капризи на времето - изненада...
Дръпнеш пердето внезапно ,
внезапно с ръка -
зад прозореца, виж, сняг пада.
И така, и така между двама
в миг нетраен премине дума ,
от която боли
и горчиво, горчиво разбираш ,
че в тихата стая
между нас вече сняг вали.
Може би всичко е бяло
между мене и тебе сега
приказно бяло начало, бяла тъга.
Чувствата тлеят и гаснат
и не знаем под преспи от сняг
ще поникнат ли някога пак.

[The rain fairy]

ЛЕКА НОЩ



Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!


И ето същото на английски език:>

Good-night? ah! no; the hour is ill
Which severs those it should unite;
Let us remain together still,
Then it will be good night.

How can I call the lone night good,
Though thy sweet wishes wing its flight?
Be it not said, thought, understood—
Then it will be—good night.

To hearts which near each other move
From evening close to morning light,
The night is good; because, my love,
They never say good-night.

[хЛаДнА_нЕжНо{с}т]

Намразих очите си, така невинни и спoкойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си. Защото го търсеха. Защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило всичко това.
Но защо трябваше при неговата поява?! Защото биеше така лудо за него... Само за него?!
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше, че го обичам. Сякаш можех да го забравя....

[ultra]

ЛЕКА НОЩ



Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!


И ето същото на английски език:>

Good-night? ah! no; the hour is ill
Which severs those it should unite;
Let us remain together still,
Then it will be good night.

How can I call the lone night good,
Though thy sweet wishes wing its flight?
Be it not said, thought, understood—
Then it will be—good night.

To hearts which near each other move
From evening close to morning light,
The night is good; because, my love,
They never say good-night.

Това е един от най-добрите спомени ли как да го нареча.И също един от най-любимите ми.

Преди малко мислих стихче за приятеля ми по случай Св.Валентин.
Ето и го и него.За пръв път съчинявам подобно нещо за мъж,затова може да ви се стори не до толкова добро...важното,че е от сърце.

На Крисче:

Обичам те, заради начините, с които ме правиш щастлива,
или пък, когато ми казваш просто,че съм красива!
Обичам те, заради начините,с които ме утешаваш за нещо,
или пък ,когато се сгуша в теб ,докато ми стане горещо!
Обичам те, заради начините, с които ме караш да се усмихвам,
или пък, когато се гневя и бързо в прегръдката ти притихвам!
Обичам те, когато ми шепнеш нежно в ушлето,
или пък, когато ми целуваш страстно вратлето!
Обичам те,защото правиш всичко това без причина
Със душа,нежна като коприна…

[led_i_ogyn]

Обичам да обичам и да ме обичат.
С любов да ме приемат ,с любов да ме отричат.
С любов да ме насочват към точката, в която
С любов ще ми прошушнат,че вън съм от играта.
С любов да ме целуват и да изневеряват
С любов да ме посочват и да ме подминават.
С любов да ме обливат с душ ту горещ ,ту леден
С любов да ме изпратят по пътят ми последен

[Harum_Scarum]

Roxette - Трябва да е било любов

Трябва да е било любов...Но тя сега си отиде....
Положи шепота си върху възглавницата ми,
Остави зимата да вилнее по земята
Събуждам се сама, в оглушителна тишина
в спалнята и наоколо.
Как искам да ме докоснеш, затварям очи и отлитам с мечтите.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде.
Трябва да е било красиво, но някак си го загубих.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде
От момента, когато се докоснахме, докато времето ни изтече.
Hакрай ме да повярвам, че сме заедно,
Че в сърцето ти намерих подслон,
Но и отвън, и отвътре, се превърнах във вода.
Като сълза в дланта ти.
И сега е свиреп зимен ден, аз отлитам с мечтите.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде.
Тя беше всичко, което желаех,
а сега - това, без което живея.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде.
Tя е там, където реките се сливат,
Тя е там, където се пресичат ветровете.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде.
Трябва да е било красиво, но някак си го загубих.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде,
От момента, когато се докоснахме, докато времето ни изтече.
Да...Трябва да е било любов, но тя сега си отиде.
Тя беше всичко, което желаех,
а сега - това, без което живея.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде.
Тя е там, където реките се сливат,
Тя е там, където се пресичат ветровете
Twa ne sym go pisala az namerih go v edin blog ma e mnogo qko

[nEjNa_CeLyvKa]

Мила моя!!!

Обичам те тъй силно...
обичам те чуваш ли ме ти?
Обичам те тъй нежно и игриво...
обичам те...О господи прости
такава обич като на земята...
няма и в небесата!
Тя толкова е силна и гореща
и пламва повече при всяка наша среща!
Не искам нивга повече да бъда сам!
Никога да не спира...!
Тъй ясно ,чисто небето е сега..
и повече неще да плаче моята душа...
тя свойта обич намери най накрая ,
какво без теб било е само аз си зная!
И колко тебе аз съм търсил,
какъв ли дявол в мен се бе вселил...
не можех миг покои да си намеря,
от студ не можех да престана да треперя..
.Защо ли мила толкоз те обичам?
Така е хич не мога да отричам...
защо ли искам ти да си щастлива?
До безкрая душата вечно да е в рая..
.Защо ли мила ти кажи не мога
да забравя твоите очи?
Защо ли с тебе в съня си аз танцувам?
И с устните си цяла те опивам!
Искам да си от бог благосновенна...
за Обич...Щастие и Любов да си родена...
да препускаш там високо в небето
и да тупка в теб сърцето...
Така е мило искам те сега,
със теб да бъда във вечноста
с целувки нежно да те галя....
и да те милвам до безкрая!!!!!!



КАКВО ПРИТЕЖАВАШ!!!!!

Тези които не те притежават
те търсят като луди,
мислят че с теб ще намерят щастието.
А може би е така!?
А тези които те притежават
не могат да се задоволят,
заслепява ги амбицията мислят,
че с теб ще имат власт!
Но ти си причината
за цялата тази болка!
Всичко заблуждаваш!
Носиш със себе си усмивка,
отчаяние,проклятие...
Какво притежаваш?
Убиваш приятелства!
Водиш до измама!
Привличаш злото.....
може би си маскиран дявол,
лицемерка и чувственна...
Как да избягам от теб???
Заради теб превурнах
приятели във врагове....
в никои не вярвам..
намирам убежиште в самотата!
Накара ме да се променя!
И за да бъдат с теб
хората говоря мрасотии,
без да ги е грижа
кого нараняват,
търсеики лъжата и злобата.
Какво притежаваш?
Лесна си за намиране
след като те придружава студенината!
До теб е трудно да се
стигне с пот и честност....
Какво притежаваш?
Убиваш приятелства,
водиш до измама,привличаш
злото....може би си маскиран дявол,
лицемерка и чуственна...
Как да избягам от теб??????




Иди си!!!!!

Толкова хубаво ми беше , когато бях с теб ...
Обичах да се наслаждавам на очите ти ...
Обичах да седя в прегръдките ти ...
Обичах просто да съм с теб !
С момчето , което ме правеше щастлива !
С момчето , което не след дълго ми се подигра .
Нужно ли беше да го правиш ? !
Нужно ли беше сърцето ми да разбиваш ?!
Интересувала те е само плътта ...
А аз , глупачката !
Сляпа ли бях , та не видях ,
че не можеш само с една ?
Сляпа ли бях , че не виждах ,
че няма любов в очите ти .
Сега като си спомням погледа ти ,
виждам само измама !
Тези лъжливи очи ... аххх ,
защо не ги видях по-рано ?!
Трябваше ли да се стигне до тук ?!??!
Трябваше ли да правиш така , че да те намразя ?!
Ох , дано не съжаляваш .
Дано след време не искаш да се върнеш при мен !
В момента , в който ми се подигра ,
сърцето ми се затвори за теб !
Беше там , признавам , но вече не !
Друг ще заеме твоето място знай !
Друг , който наистина заслужава да бъде там , не ти !
Ей , измамнико !
Мразя те , знае6 ли ?!?
Мразя те , че постъпи толкова подло с мен .
С смс ли трябваше да ме зарежеш ?
Какво ти пречеше да ми го кажеш в очите ?
Щях да те разбера ...
Но сега , когато остави ме сама по най-детския
и лесен начин , мразя те !
Мразя те и не искам повече да те виждам !

[ani_rihanna]

ето едно авторско стихотворение.Моля за извинение ако има пунктуациони грешки.
--------------------------------------------------------------------
Аз нямам сили вече
от както тези думи изрече.
Ти все повече от мен се отдалечаваш,
но с прияни знаци ме утешаваш.
Страхувам се,че когато дойде новият ден,
ти от друга ще си запленен.
И аз ще те загубя за винаги!
И аз ще те загубя за винаги.
За да разсееш тези съмнения в главата ми...
ела и хвани ръката ми!
И нежни думи ми говори,
и в любов ми се Обясни!
Не знам защо не го правиш?!?
Може би от последствията те е страх?
Може би нямаш чуства към мен
и не тъгуваш от любов всеки ден
да,да.....може би причината е в това.
Но защо ми се усмихваш и ме гледаш така?
Аз те обичах безрезервно
и ти давах любовта си безвъзмерно!
Но ти разби моето сърце.
И сега аз те мразя!
Мразя те от любов,
обичам те от омраза!
А ти така подло ме заряза.
дори още тайно да те обичам...
НО ЛЮБОВТА МИ Е РАВНА НА ОМРАЗА!

[ani_rihanna]

ето още едно мое авторско скихотворение.
-----------------------------------------------------------------------
И най-здравото сърце
се състои от полувинки две!
Те се допълват.
Така е и със знака ин-ян,
който от два цвята е обладан,
а и някой ден дано
и ние сме едно!
Чуството любов е много странно,
ту е тъжно,ту е тъй омайно!
То ти дава сили да живееш.
То те кара да копнееш.
То те натъжава,
но то те и утешава
То е твоя зов.
Това е чуството ЛЮБОВ!

[el_carinio]

Моето не е точно поезия, но ето: Историята на моята истинска любов

Всичко бе осеяно с красиви момичета,облечени в бални рокли, развълнувани родители и приятели, които се взираха с нетърпение да намерят своята принцеса, някъде сред блъсканицата. Момчетата, облечени в разноцветни костюми, деряха гърлата си, броейки до 12. Те се радваха повече на адреналина от самата обстановка, а „принцеските” с дълги рокли дефилираха с приповдигнато самочувствие, защото това бе техният ден.
Да, това бе техният ден, по-точно техния 5-минутен ден, в който всички погледи бяха вперени в тях,радвайки се на красотата им и усмивките им...Събота, 21 май, 2005, дъждовен, нетипично за този сезон,леко сив и прохладен...малко по-нагоре в дясно на стълбичките, стоеше момче, облечено в черна тениска,небрежно избутана настрани черна,като гарван, коса, което с любопитство гледаше към мен, понеже няколко часа преди това си бяхме писали. Въпреки че севъртях на другата страна, наблюдавах момчето с изгарящо любопитство...Имаше страшен вид на голям и лош батко, който търсеше нещо, от което ме беше страх. Беше безкрайно уверен в себе си и много упорит.Толкова много исках да го погледна, а всъщност толкова много ме беше срам. Краката ми затрепериха, усетих, че си противореча на самата себе си. Както го мислех за лош изведнъж това ми хареса. Започнах да му изпращам съобщения, а той се обръщаше към мен с „мило”. Това бе достатъчно... от тогава съм безсилна.
След този ден всеки негов поглед ме разтапяше.Денонощно мислех за него като че ли щяхме да се видиме и да бъдем заедно. Вярвах в него, както вярвах и в бъдещето. Всичко беше розово, като че ли любовта беше при мен. Любовта на една ръка разстояние...една ръка разстояние...точно толкова далеч беше и телефонът ми неизменно до мен...щастлива от една телефонна любов. И не след дълго белязана още от 15-годишна.
Ден след ден минаваше, мислейки си за този батко, постоянно обнадеждавана, че ще го видя и всичко ще бъде, както си го представям.Докато не дойде един момент, в който той ми каза, че ще е по-добре за мен да не мисля за него. Това беше мигът, в който паднах от облака на любовта, намиращ се на седмото небе. Бях потънала някъде в безната, отчаяна и заричаща се, че никога повече няма да обичам, че никога повече няма да погледна момче. Не изпълних това, което си мислех, заглеждах се по момчета, но удържах на думата си- Не обичах никой,както него. Влюбвах се, плаках, но сърцето ми не се раздираше.Просто нямаше за какво да страда, тъй като вече бе изплакало всичките си сълзи за лошия батко, наричайки ме с нежното обръщение „мило”.
Точно тези дръпнати- шарени очички, който гледат на света със страх да не бъдат наранени,да не бъдат изоставени, нараниха точно мен. Трябваше да се случи това, иначе не бих го обичала толкова много.
Точно тази история ме накара да оценя значение на думите”Обичам те”. Никога не му ги казах, няма и да го направя, защото какъв е смисъла да казваш какво чувстваш на един човек- все едно да му кажеш „върви си”. Той, както много хора по света се плашат от любовта. Страх ги е да не би като се влюбят и като отдадат цялото си същество на някого, ще бъдат изоставени и наранени, ще бъдат неразбрани. Но един човек трябва да знае, че обичта е константа. Да обичаш един човек, означава да го познаваш. Никъде не се е случали това един ден да познаваш един човек, а на другия ден да не помниш кой е.А да го познаваш, означава да го оправдаваш за всяка негова грешка. Спокойно мога да кажа, че го познавам, както никой др не го познава.
Какво значение има дали го обичам, щом искам да бъда с него? Всичко е за него, моята любов, само за него. С който и да съм той винаги е в мислите ми. Той е несравним с никой! И ако е писано да не бъдем заедно, ще изживея живота си знаейки, че някога, някога толкова някога съм обичала момче на име ***** и че това нещо го пиша през сълзи, защотот го обичам!

01:22ч, 03 Март 2008

[Жилав Сатър]

Ето и нещо мое, сега го измислих:

Любов, любов, картоф.

^^

[farafero]

Моето мъжко момиче
никак не се шегува:
ако обича - обича,
ако ревнува - ревнува.

Аз не умея да бъда
толкова категоричен.
Моята строга присъда
е моето мъжко момиче.

То мълчаливо подрежда
моите мъжки ризи,
моите мъжки надежди,
моите мъжки капризи.

Яростен или усмихнат,
никога безразличен -
бавно и светло прониквам
в моето мъжко момиче.

Ако случайно побегна -
винаги пак ще ме връща
осъществената в него
моя истинска същност.

Весела и узряла
тя към света наднича,
скрита във женското тяло
на моето мъжко момиче.

[sexy_malen]

Kiss Me на Sixpence None The Richer, най-красивата любовна песен за всички времена според мен. Всички я знаете, дори името да не ви говори нищо. Не просто старо хитче, което омръзва бързо, а истинско произведение на изкуството и затова смятам, че мястото й е в тази тема. Не мога да пействам линкове, затова бих се радвал ако някой даде линк към клипа от youtube например.

Повече думи са излишни, насладете се на песента.

Sixpence None The Richer - Kiss Me /1999/

Kiss me out of the bearded barley
Nightly, beside the green, green grass
Swing, swing, swing the spinning step
You wear those shoes and I will wear that dress.

[Chorus:]
Oh, kiss me beneath the milky twilight
Lead me out on the moonlit floor
Lift your open hand
Strike up the band and make the fireflies dance
Silver moon's sparkling
So kiss me

Kiss me down by the broken tree house
Swing me upon its hanging tire
Bring, bring, bring your flowered hat
We'll take the trail marked on your father's map

[Chorus (repeat)]

ЦЕЛУНИ МЕ

Целуни ме извън осилестия ечемик,
през нощта, край зелената, зелена трева,
залюлей се в стъпката на завъртането,
ти носиш онези обувки и аз ще сложа онази рокля.

Пр.: Целуни ме под млечния път,
изведи ме на озарения от лунна светлина дансинг,
вдигни отворената си длан,
накарай оркестъра да засвири и светулките да затанцуват.
Затова... целуни ме!


2. Целуни ме долу, при порутената къща на дървото,
полюлей ме на закачената гума.
Донеси, донеси шапката си с цветя,
ще поемем по пътеката, отбелязана на картата на баща ти...

Пр....

[SpoMen]

ЖЕСТОКО ЗА ДВАМА

Бутилка стар коняк за по-изискано,
пет приказки за мода и за друго,
един изтъркан виц, полуусмивка
открадната целувка... първа.
Дежурното "недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури от страст,
интимното око на синя лампа
и сладка топлина на полумрак,
на голото легло,на тиха музика.
А после - неизменната умора.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почерква вече празната касета.
Вик! И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас
и молиш ме настойчиво, страхливо
да ти повтарям същото и аз.
Обичам те, но как да ти го кажа
във тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те, но тебе ли целувам?
Лежа до теб - коса в коса
прегръщам те и те забравям.
И не че има друга,
и не че ти си хлътнала по мен,
а просто бе поредната игра.

от Spomenibg . com ...