.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 4 от общо 4
  1. #1

    Анализ на "Молитва" от Атанас Далчев

    Трябва ми анализ на стихотворението и да отговоря в него на въпроса- Пътят на спасението и надеждата в творчеството му. Ще съм благодарна на всякаква помощ.Мерси предварително

  2. #2
    Мега фен Аватара на Blab
    Регистриран на
    Mar 2007
    Мнения
    8 105
    Постни текста и може някой да сподели мислите си.

  3. #3
    МОЛИТВА

    Аз не помня, аз не съм видял
    минаха ли моите години?
    Ти не ме оставяй да загина,
    господи, преди да съм живял!

    Изведи ме вън от всяка сложност,
    научи ме пак на простота:
    да отдавам сетния петак
    от сърце на срещнатия просек.

    Да усещам своя радостта
    на невинното дете, което
    първите снежинки от небето
    сбира със отворена уста.

    И без свян да мога да говоря
    с простите на прост неук език...
    Научи ме, господи велик,
    да живея като всички хора.

    1927 г.

  4. #4
    Мега фен Аватара на shadow4e
    Регистриран на
    Apr 2006
    Град
    София
    Мнения
    6 209
    Аз не мога да се изразявам въобще добре, така че само ще ти напиша основната идея на стихотворението. А пък тема да пиша ми е още по-трудно. Но пък Далчев ми харесва.

    В стихотворението лирическият герой разбира от къде идва неговото страдание. Той е осъзнал, че то идва от многото книги, преминали през ръцете му, затова той достига до прозрението, че ако той се върне назад, ако остане неук, ако почне да води един изключително прост живот, в който да го вълнуват единствено ежедневните проблеми и да не си задава някакви екзистенциални, то той би живял много по-щастливо. Ако той започне да живее библейски просто да го интересуват само труда, семейството и децата, както при рабоника /в стихотворението "Работникът"/. Това е единият път на спасенението. Другият е в детството. Във свои произведения Далчев се обръща към детството, но лично за мен има два аспекта. Единият е този, че в детството му всичко е било прекрасно т.е. неговото детство, а другото е въобще невинността на децата.

    Лирическият герой знае, че има път на спасение от това страдание, но не би тръгнал по него, защото простотата не е за него. Той е живял с книгите досега и ще живее завинаги с тях. Не би могъл да се отрече от тях и да се слее с тълпата.


    Това мисля аз и това ми е останало в паметта от приказките на г-на ми по литература + мои си разсъждения. Точно този мотив в неговото творчество много ми харесва и затва се хванах да напиша нещо, въпреки че не ми се отдава въобще. Това са главните идеи, ти си ги преработи и допълни.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си