Трябва ми анализ на стихотворението и да отговоря в него на въпроса- Пътят на спасението и надеждата в творчеството му. Ще съм благодарна на всякаква помощ.Мерси предварително
Аз не мога да се изразявам въобще добре, така че само ще ти напиша основната идея на стихотворението. А пък тема да пиша ми е още по-трудно. Но пък Далчев ми харесва.
В стихотворението лирическият герой разбира от къде идва неговото страдание. Той е осъзнал, че то идва от многото книги, преминали през ръцете му, затова той достига до прозрението, че ако той се върне назад, ако остане неук, ако почне да води един изключително прост живот, в който да го вълнуват единствено ежедневните проблеми и да не си задава някакви екзистенциални, то той би живял много по-щастливо. Ако той започне да живее библейски просто да го интересуват само труда, семейството и децата, както при рабоника /в стихотворението "Работникът"/. Това е единият път на спасенението. Другият е в детството. Във свои произведения Далчев се обръща към детството, но лично за мен има два аспекта. Единият е този, че в детството му всичко е било прекрасно т.е. неговото детство, а другото е въобще невинността на децата.
Лирическият герой знае, че има път на спасение от това страдание, но не би тръгнал по него, защото простотата не е за него. Той е живял с книгите досега и ще живее завинаги с тях. Не би могъл да се отрече от тях и да се слее с тълпата.
Това мисля аз и това ми е останало в паметта от приказките на г-на ми по литература + мои си разсъждения. Точно този мотив в неговото творчество много ми харесва и затва се хванах да напиша нещо, въпреки че не ми се отдава въобще. Това са главните идеи, ти си ги преработи и допълни.