Пълнолетен...и сега какво?

[Carexx]

Аз не виждам дадена разлика...Освен това че вече може да се шляеш по улиците и да пиеш бири в заведенията друг + не виждам...Ставаш подсъдим, разбираш че ти остават още 1,2 години живот и след това ще трябва да работиш или учиш...Незнам нищо по-специално...

[Bakemono]

оха, ква яка тема

Еми... нашите се разделиха преди 2-3 години... Аз отидох у една приятелка, но ми звъняха от полицията и се прибрах. Исках да порасна по-бързо. Преди 7 месеца се махнах от нас пак, но като пълнолетен (почти ). Сега и аз съм леко депресиран макар да не ми прилича и не знам какво да правя... Не знам какво следва обаче съм нахъсан за живот знам само, че имам много цели и малко време!
Добре де, ще ви споделя единствената ми идея. Мисля си да излезна в чужбина с един приятел и бившата ако успея да я излажа, че съм се променил и до 7 години да имам собствен дом и собствен бизнес + жена и деца, за да направя баба и дядо щастливи докато още са на този свят и дано ме дочакат

[Sunny_stz]

оха, ква яка тема

Еми... нашите се разделиха преди 2-3 години... Аз отидох у една приятелка, но ми звъняха от полицията и се прибрах. Исках да порасна по-бързо. Преди 7 месеца се махнах от нас пак, но като пълнолетен (почти ). Сега и аз съм леко депресиран макар да не ми прилича и не знам какво да правя... Не знам какво следва обаче съм нахъсан за живот знам само, че имам много цели и малко време!
Добре де, ще ви споделя единствената ми идея. Мисля си да излезна в чужбина с един приятел и бившата ако успея да я излажа, че съм се променил и до 7 години да имам собствен дом и собствен бизнес + жена и деца, за да направя баба и дядо щастливи докато още са на този свят и дано ме дочакат

Май си леко заблуден....То в чужбина така ли се отива?Айде хоп в чужбина сме????Първо разбери с какво искаш да се занимаваш,да учиш или работиш в Бг или извън Бг,но трябва да отиваш там с някаква цел не ей така!Запомни че бързото порастване не води до нищо добро!

[bybit0o0]

аз се чувствам зряла,въпреки че нямам 18 (;

[doggy9302]

Аз от 8-9 години съм в реалността и отдавна съм пораснал.. годините са просто цифри.. докато живота са реални събития който не се отмерват или изтриват .. ами се помнят,боли но тази болка те прави по-силен !!

[DieselBlood]

Направо се чувствам силно възрастен и пораснал.Все едно с вода са ме поливали.Толково съм зрял и възрастен,че оня ден като гледах хлапетата долу и ми се искаше да играя на ластик.Върховен признак на зрялост от моя милост.

[BadBoyKz]

Толкова пораснал се чувствам че чак не мога да се прибера от рпу-то вкъщи ... филма е такъв че ако ти се паднат мама и тати с пари може и никога да не ти се наложи да пораснеш ... 18 няма особенно голямо значение , порастваш тогава когато всичко в живота ти зависи изцяло от теб / поне според мен /

[wartburg353]

мен, като чукнах заветното число 18 преди 10 месеца, ме обзе една яка носталгия и сега ми се иска да съм пак на 14-15, когато всичко някак беше за пръв път и много по-интересно. Ако не сте разбрали хич не се чувствам пораснал... и колко бързо минават годините...

[error92]

Още нямам 18, изкарвам си сама пари за издръжка и курсове , старая се да ходя на училище, но понякога не ми остава време, защото имам да уча по хиляди други неща. Вече дори нямам време да спамя в този форум, само за 10 минутки си почивам тук
През ноември нищо няма да се промени , просто ще имам едно предимство повече когато си търся работа. Е, ако съм жива, ще разбера к'де съм приета .
Родителите ми са пубертети и вече се отказах да им наливам мозък в тиквете, поне не живеят заедно в момента и няма да се избият.
Гледам се сама от малка, от 13г. живея в друг град, противно на някои пълнолетни тук аз се чувствам порастнала.
И не, не пия , не пуша , не ходя на дискотеки и купони, не се чукам с различни дъртаци .

I like that ! \/

[Seattle]

Нищо ново. Life goes on. Нито на 18 нито на 21 стана някво чудо, освен че се напих кат мотика. Аз все още се чувствам на 15 (недоизживяно детство )

[mlakniwe2]

Не чувствам никва промяна след като навърших 18,пък и аз мисля като зрял човек много отдавна от 15-16 да кажем, пък има и хода дето са на 20 и още са с лапешки акъл, притесняваме,че аз от 8-9 клас си стоя все същият дори брада не ми расте, не чувствям да има няква промяна имам чувството, че и на 25 пак ще изглеждам така като 14-15 годишен LOL

[simeon40]

ще чакам пенсия

[lad]

^^ радвай, се като станеш на 50 ще чукаш девойките.

[ledenakrasota]

Когато станах на 18 не почувствах никаква разлика от преди. Ако от малък си свикнал да се оправяш и да мислиш като възрастен, не ти прави впечатление. Стига да запазиш детето в себе си и да намериш баланса между двете, всичко ще бъде наред.

[ROFLWTF]

Когато станах на 18 не почувствах никаква разлика от преди. Ако от малък си свикнал да се оправяш и да мислиш като възрастен, не ти прави впечатление. Стига да запазиш детето в себе си и да намериш баланса между двете, всичко ще бъде наред.

+1 И аз така. Само дето се дразня, че наще само се набутват да ми помагат... А аз искам да си се оправям сама, пффт!

[yomaga]

napravo ne znaya kakvo 6te pravya kato stana na 18...u4a imam mnogo dobri ozenki no ne vinagi otli4ni nito pu6a nito piya nito imam namereniee da go pravya,da vse o6te ne sam na 18 no kato stana ne znam kakvo 6te pravya povyarvaite napravo sam (dedaznam kade) ne mi se misli za6toto ne na vseki mu e lesno........................prosto sam bez dumi.....ve4e nyama ko da pr i v neta.
golyamo lyubopitstvo imam svarzano sas tehnikata-elektrotehnikata i moga da kaja 4e samo tya me razseiva i me zanimava s ne6to... kato 4eta kakvo ste pisali se 4udya KOGA 6TE SE 4UVSTVAM KATO PALNOLETEN napravo neznam

[mirki4a]

Чак пък толкова голяма промяна след като станах на 18... Нищо интересно.Все още живея постоянно между реалността и фантазията...Чат пат се перча с изречението "Пълнолетен съм!" ,имам си книжка и кола...Нищо друго...Иначе нашите никога не са ме спирали да правя каквото искам така и не усещам промяната...

[TePuKaTpoDuShA]

Промяната идва след като завършиш училище и поемеш по пътя си, а не като станеш на 18... лично аз дори като станах на 20 не усетих някаква промяна, а като малък си мислех, че на 20 ще е съвсеееем друго

[dani4ka96]

За съжаление не си схванал смисъла, макар че не е особено трудно. Има си причина да не казвам нещата директно - идеята е да стигнеш до конкретен извод за себе си в процеса на четене.

Мисля, че никъде конкретно не съм споменавал възраст, а ясно акцентирах върху това, че основна опреедляща роля има опита в живота, което е и основната причина за "порастването". Възрастта не е определяща, била тя 15, 18, 22 или пък 39 ако щеш.

ПП. Искрено съжалявам, ако с поста си съм причинил болка на някого, принуждавайки го насила да извърши умствените процеси "четене с разбиране и правене на изводи". На Tennnnn се извинявам специално, че освен всичко това беше принуден(а) да извърши и "писане на отговор с допускане на странни правописни грешки(без съмнение по вина на софтуера)". Искрено поднасям най-горещите си извинения.

Каква ти болкаа...добре ме накара да се посмеяя.. ;дд

[ludborec]

Пораствало насила И кой лошковец ти причинява това? Веднага сфромираме ударна група от форума, отиваме и го пребиваме с възглавници

Порастването няма преломна точка и не е подходящо да го измерваш с години. Колкото повече опит натрупваш, толкова по-порастнал се чувстваш. Горната граница не съм я ударил още, а по мои смели предположения просто няма такава. Опита дава увереност, че ще се справиш с проблемите. През колкото повече проблеми минеш - толкова по-голяма увереност. А липсата на страх и неувереност... убива детското в теб.

Иронията в случая е, че децата са проектирани да се самоунищожат. Те са любопитни. Любопитството води до опит, опита до увереност... и след известно време те вече не са деца. Кофти, а?

Да се разровя за пример... уф... прашасало... бях на 16 и си мислех, че ще е много готино да си имаш собствен апартамент. Мрънках, получих ключовете от един свободен. Изключително се разочаровах като открих, че няма магически феи, които чистят докато спим. Липсата на магически тави и тенджери, които готвят сами също заби нож в детското ми сърце. Това колкото и ужасно да излгежда, беше само подготовката за по-лошите неща, които се задаваха. Първата сметка за ток я приех с героичен стоицъзъм. Дълго стоях и я гледах, някак героично. Е, то си беше подвид да направиш такава сметка. Обаче втората честитка от енергото сломи иначе героичната ми особа. Тъкмо претръпваш да виждаш големи цифри и те - хоп, изненада, спират ти тока. Ново десет.

Това изостри сетивата ми - до ден днешен се ориентирам много добре в абсолютна тъмнина. Също така постепенно усъвършенствах познанията си за вечеря на свещи. Изключително романтично. Освен когато искаш да си вземеш душ - това, сладури, е естествения отбор. Ако някога ме затворят в потъваща подводница, която се пълни отвсякъде с вода, то спокойно можем да се обзаложим, че ще съм първит стигнал до торпедният апарат и измъкнал се през него. Ония лигльовци в холивудските филми ряпа да ядат пред мен.

Естествено едно зло никога не идва само. Свършиха парите, свърши храната. Три дена на ябълки и лук. Да ви кажа - изобщо не се комбинират добре. Спокойно, не съм умрял от глад - обиколих всички съседи за по една чаша захар. Голямо хрупане падна. Мислите, че се предадох? Аз да не съм някакъв лигльо... На четвъртият ден взривиха съседа. Просто така. Отишъл си на училище, а през това време - ПУФ. Връщаш се и гледаш отдалеч някакъв дим. Който се оказва от твоят блок. Който някак си е на твоят етаж. Леко нервно се качваш нагоре и откриваш с малка доза изненада, че вече коридорът ти и този на съседа ти са се превърнали в общо помещение с по-голяма площ.

Капитулирах. Липсата на външна врата и всички прозорци някак ме принуди. Прибрах се при родителите ми, за съжаление малко по-порастнал. Въх! Те имаха ток! Храна! Изверги! И още един куп неща, които ми липсваха. Без да се усетя започнах да внимавам със замърсяването, каква сметка за ток генерирам, какви малоумници с бомби се навъртат наоколо...

Пак се отплеснах...

Интересното обаче е, че знаеш какво е да си дете, въпреки е порастваш. Винаги когато поискаш, можеш пак да бъдеш. Зависи само и единствено от теб. Също така и доколко да си дете. Изкуството да си самоконтролиращ се идиот. Защото децата са идиотчета

ПП. Ако живеех в реалността отдавна щях да съм се отказал...

Брато ти направо ме разби,но всъщност това не е хич лесно да си сам в апартамент и да се оправяш без мама и тати,знам го от личен опит,само човек ,който го е изпитал знае истински какво е да си сам :S ! Много питат и се притесняват,от това как един ден ще трябва да се оправят сами,а относно това колко си пораснал зависи от това,колко си зависим от другите(роднини,родители) и дали си оправен човек.

[Lilly777]

Не почувствах никаква разлика ,като станах на 18... Това са наистина просто някакви цифри,не променят нищо.. почти! Едва почнах да осъзнавам какво се случва когато завърших,когато човек трябва да почне да се замисля какво иска да постигне, и че трябва да бъде по-отговорен и да мисли само и единствено с главата си!

[radostttt]

оо..амии вече все по-често мисля как да изкарам пари ,вместо как да ги харча..ии поне без проблеми влизам в дискотеките хаха