.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 5 от общо 5
  1. #1
    Голям фен Аватара на Leticcia
    Регистриран на
    Sep 2011
    Мнения
    709

    Не издържам

    Първо, не знам откъде да започна.Бях на 13, когато ми дойде цикъла за първи път.След 2-3 месеца започна много да ми играе кръвното.Високо, ниско.Не се чувствах добре.Отидох на лекар, натъпкаха ме с успокоителни и антидепресанти, но аз продължавах да не се чувствам добре.Мога с ръка на сърце да кажа, че обиколихме цяла България да ходим при доценти и лекари, и все ми казват "Здрава си, нищо ти няма, продължавай да си пиеш успокоителните".Минаха 3 години.През това време постоянно ми прилошаваше, кръвното ми стигаше 160 на 100, а когато беше ниско падаше до 80 на 40.Свикнах със симптомите, научих се колкото и тежки да бъдат, да не им обръщам внимание.Лятото.Припаднах. й така, на улицата.Решихме се да отидем при хомеопат.Постави ми диагнозата Тириодид на Хашимото.Спасение!Най-после разбраха, какво не ми е наред.Изписа ми хомеопатични лекарства.Чувствах се много добре, излизах сама, разхождах се и се радвах на живота.Втори припадък.Отключи се паническо разстройство.Откриха ми още автоимунно заболяване и куп други глупости.Припадъците зачестиха.Вече не е рядкост да припадам всяка седмица по няколко пъти.Не мога да излизам сама.Просто ме е страх, че ще припадна съвсем сама сред нищото.Където и да отида "Нищо ти няма, имаш съвсем леки отклонения."Дормиплант и Деанксит или както аз ги наричам-псевдоунищожители на страха.Прикриват страха, но не го отсраняват.Исках просто да споделя болката си с вас...Ще се радвам, ако някой има подобен проблем да сподели.Просто да знам, че не съм сама...
    Последно редактирано от Leticcia : 01-23-2014 на 12:02
    По-добре да си обичал и загубил, отколкото никога да не си обичал...

  2. #2
    Обясниха ли ти, защо те тъпчат с подобни хапчета? Какъв лекар ти ги изписа? На какви лекари си ходила?

  3. #3
    Цитирай Първоначално написано от Leticcia Виж мнението
    Първо, не знам откъде да започна.Бях на 13, когато ми дойде цикъла за първи път.След 2-3 месеца започна много да ми играе кръвното.Високо, ниско.Не се чувствах добре.Отидох на лекар, натъпкаха ме с успокоителни и антидепресанти, но аз продължавах да не се чувствам добре.Мога с ръка на сърце да кажа, че обиколихме цяла България да ходим при доценти и лекари, и все ми казват "Здрава си, нищо ти няма, продължавай да си пиеш успокоителните".Минаха 3 години.През това време постоянно ми прилошаваше, кръвното ми стигаше 160 на 100, а когато беше ниско падаше до 80 на 40.Свикнах със симптомите, научих се колкото и тежки да бъдат, да не им обръщам внимание.Лятото.Припаднах. й така, на улицата.Решихме се да отидем при хомеопат.Постави ми диагнозата Тириодид на Хашимото.Спасение!Най-после разбраха, какво не ми е наред.Изписа ми хомеопатични лекарства.Чувствах се много добре, излизах сама, разхождах се и се радвах на живота.Втори припадък.Отключи се паническо разстройство.Откриха ми още автоимунно заболяване и куп други глупости.Припадъците зачестиха.Вече не е рядкост да припадам всяка седмица по няколко пъти.Не мога да излизам сама.Просто ме е страх, че ще припадна съвсем сама сред нищото.Където и да отида "Нищо ти няма, имаш съвсем леки отклонения."Дормиплант и Деанксит или както аз ги наричам-псевдоунищожители на страха.Прикриват страха, но не го отсраняват.Исках просто да споделя болката си с вас...Ще се радвам, ако някой има подобен проблем да сподели.Просто да знам, че не съм сама...
    Казваш, че си обиколила цяла България. Мислиш ли да потърсиш лекарска помощ в чужбина?
    Последно редактирано от stefan99s : 01-23-2014 на 15:35

  4. #4
    Голям фен Аватара на Leticcia
    Регистриран на
    Sep 2011
    Мнения
    709
    Не ми е излязъл целия текст-->Ей така, на улицата.Решихме се да отидем при хомеопат.Постави ми диагнозата Тириодид на Хашимото.Спасение!Най-после разбраха, какво не ми е наред.Изписа ми хомеопатични лекарства.Чувствах се много добре, излизах сама, разхождах се и се радвах на живота.Втори припадък.Отключи се паническо разстройство.Откриха ми още автоимунно заболяване и куп други глупости.Припадъците зачестиха.Вече не е рядкост да припадам всяка седмица по няколко пъти.Не мога да излизам сама.Просто ме е страх, че ще припадна съвсем сама сред нищото.Където и да отида "Нищо ти няма, имаш съвсем леки отклонения."Дормиплант и Деанксит или както аз ги наричам-псевдоунищожители на страха.Прикриват страха, но не го отсраняват.Исках просто да споделя болката си с вас...Ще се радвам, ако някой има подобен проблем да сподели.Просто да знам, че не съм сама..

    Изписа ми ги личната.Ходила съм при ендокринолог, невролог, психолог, уши-нос-гърло и нищо....
    По-добре да си обичал и загубил, отколкото никога да не си обичал...

  5. #5
    whothefockcares
    Guest
    Здравей.
    Първо ще ти кажа че знам какво е да си в такова положение каквото си и ти. Искам да ти кажа нещо преди да започна с същественото - винаги има изход от всеки проблем!!!
    Не знам защо са те тъпчили с дормиплант и деанксит, като това ОПРЕДЕЛЕНО не са хапчета против проблеми с кръвното. Но така е.... като не знаят какво да правят :\ Понякога дори и доктори вдигат рамена, но ние не трябва да се отказваме! Живота е направен да се живее и да сме щастливи, само дето за някои е много по-лесно да са щастливи и за други е много по-трудно. By the wау.... какво те прави щастлива ?

    P.S.-Това го пиша като ''хипертонист'', научил за високото ми кръвно преди малко повече от 4 години....... и както докторите казват все още го ''лекувам''.

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си