Отговор в тема
Днес си мислех, как преди години, когато се очакваше да пускам теми почти не го правех. Но пък сега имам нужда да го правя. И не защото ми трябва съвет, а защото искам да се освободя от всичко, което ми се е натрупало в пандешкото огромно сърце. Ако ти се чете, драги съфорумнико, чети. Ако не ти се, просто цъкни хиксчето. Ще изливам положителни и отрицателни емоции, бели и черни, като окраската ми. Смея да твърдя, че животът ми се обърна на 180 градуса, с влизането ми в университет. Може би беше заради изборът на специалност и това, че не последвах първоначалната си мечта, поради разни обстоятелствата и причини (любов, любов и пак любов). И така, смених средата, смених повечето познати, малкото приятели си останаха, май днес само за тях няма да се оплаквам. Малко, но качествени. Ще ми се наложи да не се разсейвам много. Та...така още в първи курс осъзнах, че никак не ми е приятна компанията на колегите. Харесваше ми времето прекарано в университета, заради нещата, които учех, тъй като ми бяха интересни. Е...не е като да съм страняла нарочно, но общуването беше на ниво "здравей-чао". Към втори курс се запознах с хора от по-горни курсове, които ми бяха симпатични. В трети курс половината отпаднаха и дойдоха нови хора, видимо по-свестни поне. Малко или много се разшири кръгът на познати там. И въпреки това, за 3 години не създадох нито едно ново приятелство. Възможно е и в мен да е проблемът, знам ли. През тези 3 години успях и да разваля едно старо и добро приятелство. Тук грешката си беше изцяло моя. Бях шибан егоист. Преживяванията, които ме караха да се държа така тогава, определено не ме оправдават и никога няма да си го простя това, че го 'изгоних' от живота ми. Имах доста семейни проблеми, а също любовни и всичко това се отразяваше на поведението ми, колкото и да не ми се искаше. *Разпиляни мисли* Та...ученето вървеше добре, докато не дойде един момент, в който се питах дали наистина мястото ми е там. Дали това съм аз? Терзанията бяха сериозни, защото наум вече планирах как ще замина в чужбина и ще започна това, което не успях преди. В тези моменти на слабост семейство и приятелите бяха до мен, успяха да ми помогнат да взема правилното решение. Правилно, защото сега вече не съжалявам. От около половин година работя по това, което уча, доставя ми удоволствие, доволна съм и от финансите. Виждам, че имам бъдеще в тази сфера и ще се постарая да се развия максимално много в нея. Паралено с това, започнах да правя първи стъпки към нещо, което исках много отдавна – да отворя галерия. Първоначалната идеята малко се промени, тъй като реших това всъщност да е място, на което да рисувам с деца, а парите за уроците, които плащат родителите, да отиват за благотворителна дейност (още в десети клас започнах да дарявам дрехи и книги по разни домове), но сега реших да стане още по-сериозно. Близо 3 месеца търсих помещение, намерих, а наскоро успях и да го закупя. Лятото ще започна по-сериозно да се занимавам с ремонт, оборудване и тн. Силно се надявам начинанието, което съм поела да сполучи. Ще си кажете, че какво толкова отрицателно имаше до момента в историите на тази панда? Ами тук идва моментът, в които съм минала през всички тези неща, без да съм имала любим човек до себе си. В интимен план любим. Влюбвала съм се, разочаровала съм се, вероятно съм и разочаровала. (Да, определено съм разочаровала). Правила съм прекалено много глупости, само за да забравя някого. И още толкова, за да накарам да ме забравят. И така, общо взето в повечето важни моменти за мен съм била сама. Иска ми се да не беше така. И това ми тежи. Искам да обичам, искам и да бъда обичана. Малко ми писна да търся 'утеха' в странични неща. Дълго време се убеждавах, че човек не трябва да търси щастието в любовта, защото то е навсякъде. Но искам да се събудя и поне веднъж през деня в главата ми да мине мисълта "щастлива съм, защото съм влюбена". Липсва ми ласката, топлотата на влюбения човек. Подчертвавам на влюбения, тъй като тези неща може да получиш от всеки. Липсват ми разговорите с влюбения човек, липсват ми разходките, обядите, вечерите, закуските с влюбения човек. Липсват ми гледането на филми, ходенето на театър, обсъждането на книги с влюбения човек. Шегите, игрите, ходенето на почивка. Липсва ми сигурността. Усещам се как започвам да се демотивирам, само защото се чувствам самотно. Усещам как не искам да излизам с X или Y само, за да се забавлявам. Дори не ми се флиртува. Просто защото вече искам повече от това. Преди малко ми звъняха да ходим на караоке, отказах. Хванала ме е депресията много жестоко и този път дори не знам какво да направя, за да ме пусне. Да се влюбя? Ами айде.
Първи
http://www.teenproblem.net/users/view/1126399.htmlПървоначално написано от pandabear
също първи
Виждам, че си го написала в кавички и все пак- пробвай да не гледаш на страничните неща като утеха/ заместител/допълнение към любовта, а като част от теб самата и твоите мечти и желания. Доста хора смятат, че страничните занимания компенсират дефицити в любовен план. Според мен са си 2 отделни неща и е нормално да искаш да ти се получават нещата на няколко фронта.
А депресията по любовта, била тя вече налична или бъдеща, само я отблъсква.
П.П. Разсъждавам си на твоя територия, не го приемай непременно като непоискан съвет.
Последно редактирано от therichbitch : 06-23-2017 на 18:48
Пандасърцето ми се свива с твоето докато чета.
Пожелавам ти в самотата да не направиш компромис със себе си само за да не си сама.
Много готино, че нещата са ти се получили в другите начинания.
Последно редактирано от NomNomNom : 06-23-2017 на 19:29
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Не съм го чел цялото, нещо нямам пауър тази вечер.
Работохолизмът не помага за щастието. Занимава ти съзнанието с други неща и не ти остава време да мислиш за липсите в личен план. Но не решава проблема.
Welcome to the Jungle...
Пандо, ти не се ли хвалеше, че си се сгодила тия дни или се бъркам?
А да, и продължавай да се самоизолираш и някога може и да попаднеш в моята ситуация на изолация. Не ти го пожелавам. Възползвай се от възможностите за социализация щом ги имаш, защото любовта най-често се намира сред хората и сред контактите с нови хора.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
мне, беше очевидна шега, т'ва със сгодяването
мерси все пак за включванията, въпреки че едва ли има какво ново да ми кажете по темата...
толкова много сценарии са ми минали през главицата, хах.
едит: а пък най-хубавият коменатар е на папагалчо
Последно редактирано от pandabear : 06-23-2017 на 20:25
Самотата е висше благо. След време ще я търсиш, но няма да я намериш.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Успокоявай се така попе.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Не се успокоявам. Казвам го защото го мисля (поне засега).
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Отново ти казвам че аз се предлагам, цял живот съм бил лишен от това да имам истинско момиче. Казах ти го преди, но този път ти го казвам сериозно, след всичко което прочетох тук. Най-вече за тая благотворителна цел. Напълно сериозно ти го казвам и забрави за тролските ми мнения от преди. Аз съм имал шанс да съм с момиче, но винаги съм спирал контакт с момиче което съм преценил че е курве. Ако ме потърсиш никога няма да те оставя, винаги ще съм тук за теб... питай се какво губиш ако ми пишеш.
снимката на профила е от 2015
Прочетох го - аз съм герой!
Занимаваш се с глупости и явно ще го правиш докато има кой да плаща за тях. Струва ми се че този момент вече е настъпил, иначе нямаше да си толкова сдухана
.
Чудо голямо
Нямала любим човек... ми намери си бе!
Тя точно това прави - иначе нямаше да е сама
Може така да и се е искало.
Ооо не, можеш да си спокоен за нея - аз съм сигурен, че тя в един момент ще намери своя 50 годишен космат и дебел чичко, който има страхотно чувство за хумор и е такъв джентълмен, че плаща за всичките и прищевки
Сега последно, кое е истината и кое - лъжата? Сгодяването или това, че не си намерила чичкотомне, беше очевидна шега, т'ва със сгодяването
Ти си антисоциален или лицемер! Или и двете!
Да, ама пропускаш една много важна подробност - тя е жена, а ти мъж (уж)!
За жена е винаги по-лесно да си намери мъж, отколкото мъж да си намери жена.
Може да ти се струва, че щом жени търсят мъже, а мъже търсят жени, значи всеки може да си намери партньор. Да ама не! Работата е там, че жените търсят и искат да спят с едни и същи мъже и жените...
просто чакат и се надяват желаният мъж да им изневери точно с тях. Както всъщност се случва
Не ти, а те
Ето, че още със следващото изречение, доказваш, че съм прав
Тука удари дъното на жалкарството
Какво мислиш, че ще стане - тя ще се съгласи да излезете на среща и "всички заживели щастливо"!?
Ще стане като всеки друг път при теб, а резултатът си го знаеш и без да ти го казвам
Приятна вечер на всички
грозен, пандата ми каза да ти предам да ходиш да се шибаш
и че ти ще бъдеш изваден от списъка с възможни кандидати
Предполагам че всеки в тоя форум (с изключение на висшите* персони /жени/ и курвичките, тъпаците от мъжки пол няма да ги коментирам защото те не са се сещали да се замислят за това) изживява същите неща.
В същия миг в който почувствам социална, сексуална и емоционална задоволеност не само не бих влязъл тука ами изобщо нямаше да се сетя че има такова място.
Просто нямаше да имам време щото вечерите щях да си ги посвещавам на някоя конкретна.
*сноби, псевдо щастливи хора, въздухари които когато гледат в една точка просто гледат в една точка а не премислят цялата вселена.
само да кажа че тая еуфория с пандите отдавна ми идва в повече и нещо въобще не ти я разбирам
напомня ми на 'термосчето'
Много хора са в същото положение. Спокойно, на (почти) всеки се е случвало.
Обиновено привличането идва с повечето социални контакти и флиртове, така че е кофти решение да се отказваш от тях. Обикновено никой не ходи със забита в челото с пирон бележка "АЗ съм любовта на живота ти!" и се налага да започнеш отнякъде. С много хора можеш да се почувстваш доста добре и близо до влюбен, ако не изцяло такъв и е хубаво и ти да си даваш малко зор в търсенето. Ще рече да си малко инициативен в излизанията в компания, във флиртуването, в закачките - бъзик, бъзик ама на голо не бива, знаеш. Социалното отшелничество не е правилният начин, макар да е и моя грешка, малко или много. И за да обичаш някого, трябва самият ти да си си самодостатъчен и да знаеш, че да - можеш да оцелееш сам и това не те тормози. Иначе вземаш някого само от самота, правиш компромиси от страх и някакви такива не-красиви. Също идеализирането на любовта не влияе добре, защото любовта не е идеална, перфектна и недостижима.
квак
да си жив и здрав, Грозен.
Имам усещането, че от този форум само Анархи е щастлив напоследък...
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
в порнхъб има категория 'панда'
в хамстера има категория 'българи'
ем, тва си е като религия
Ти пък кого плашиш?!
Ясно ми е че съм извън всякакви такива списъци по дифолт, така че...!
Интересно ми е в коя категория се слагаш ти
Ето, че най-накрая си призна
Сигурно затова гледаш рибки вкъщи, а
Да си жива и здрава и ти
Но Тори е права трябва да побързаш - защото за да се класираш при някой чичко-паричко, трябва да си много активна в търсенето и да си все още млада и хубава! Успех мила
Папугай, ти в порното ли живееш
бедняци като теб нямат право да ми пишат в темата.Да си жива и здрава и ти
хехехе
дръж, панда
кво да ти кажаПапугай, ти в порното ли живееш
ако по цял ден копи/пействах тук чужди коментари
щях да живея във форума
кой с квото се забавлява
ти явно си разбрал, че секса не е за теб
та си решил само с писаници да живуркаш
тъкмо да не се ядосваш, че жена няма да видиш
Истината е това
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
